Машината за пари засече
19 юни 2011
Ех каква величествена сватба беше, и колко оптимизъм и самочувствие вля тя на жителите на Острова... Помпозната сватба на Уилям и Кейт дари британците за кратко с приповдигнато настроение и шопингът отново потръгна. Кралската сватба се погрижи за мъничък подем, но сънят свърши. Британците са изправени пред мрачно лято. Международните агенции заплашват второто по значимост народно стопанство в ЕС с лоши оценки. Анализатори на финансовите пазари не вярват, че консервативно-либералното правителство ще овладее бюджетния дефицит.
И икономиите могат да удушат икономиката
Това само показва, че кризата на дълговете не е специфичен проблем на Еврозоната. При това Великобритания не е Гърция, поне що се отнася до продуктивност и конкурентноспособност. Британският финансов министър Джордж Озбърн въведе невиждан курс на икономии през миналата година. Съкращенията засенчват дори мерките за икономии на "желязната лейди" Маргарет Тачър.
Социалните помощи са орязани, детските надбавки - също. А повишаването на ДДС от началото на годината остави още по-малко пари в портмонетата на британците. Крутите мерки обаче поставят британците пред дилема. Този, който прекомерно икономисва, губи инвестиции. Още отсега липсват пари за образование. Университетите в страната са застрашени от финансово обезкръвяване. Шири се и стръхът, че икономиите окончателно ще задушат парализираната и без друго конюнктура.
Основният проблем на британската икономика всъщност не е конюнктурен, а по-скоро структурен, поради едностранчивата ориентация към банковия сектор и сектора на услугите. След либерализирането на борсите по времето на Тачър през 80-те години тези браншове се превърнаха в машина за пари, от която изгода имаше най-вече столицата Лондон. През 2008 година обаче дойде и отрезвяването.
Само с Ролс-Ройс не става
Великобритания всъщност няма средно съсловие, а продължителното деиндустриализиране не може да се върне назад. Само с няколко компании от рода на Ролс-Ройс не се прави държава. За съжаление това не се отнася единствено до индустрията, а и до европолитиката. Все още господства становището, че Британската империя може да запази своето благосъстояние и без ЕС.
За торите валутният съюз е "дяволско творение" на Брюксел. Британците се радват на това, че сегашната слабост на паунда спрямо еврото има дава предимство в конкурентноспособността. Великобритания обаче трябва да плаща за надоверието си към еврото с по-високи вносни цени, благодарение на инфлационния натиск. Така британците са в незавидно положение: икономиката им стагнира, цените скачат нагоре. Стопанският живот е парализиран.