Българското предизборно "тричане"

Така нареченото „тричане” на кучета в странджанското село Бродилово се превърна в една от най-важните теми в държавата. Даже самият премиер намери за нужно да му посвети специална среща със самия главен прокурор, за да осъди „варварския” ритуал и да поиска санкции. Въпреки че по закон санкциите за жестокост към животни би трябвало да ги налага не прокуратурата, а ветеринарната служба. Отговарящият пък за тази служба, хиперактивен земеделски министър се похвали, че отдавна „за подобни деяния” бил поискал затвор.

Идеално средство за отклоняване на вниманието

Въпросният ритуал безспорно изглежда нецивилизовано и грозно и вероятно трябва да бъде прекратен. Макар че, като става дума за жестокост към животни, първо, със сигурност в сравнение с други, далеч по-разпространени по Европа обичаи, той изглежда по-скоро безобиден.

И второ - със сигурност бродиловските кучета са несравнимо по-здрави и по-щастливи от хилядите бездомни софийски кучета. За тяхната съдба обаче, въпреки гръмките си обещания, премиерът като някогашен кмет, министърът като някогашен отговорник за столичното „екоравновесие”, както и техните днешни наследници, не направиха и не правят нищо. Именно заради това бродиловският обичай изведнъж се оказа толкова важен и някакси дори добре дошъл - като идеално средство за отклоняване на вниманието.

Премиерът, например, не се среща с главния прокурор заради ширещите се повсеместно в българското село обири, все по-често придружени от побоища и убийства. Възмутен от „варварския” ритуал, той не намери за нужно да каже нито дума за върховния цинизъм на държавата, която, както се оказа, години наред е плащала заплати и ремонти с пари, определени по закон за най-тежко болните български граждани. Докато те с месеци са чакали и недочаквали животоспасяващите и животоподдържащите си лекарства, държавни чиновници нагло са лъгали, изчаквайки по „естествен” път да отпадне необходимостта от тези лекарства и от парите за тях. В това официално мародерство дори нямало нищо незаконно, но никой не се сеща да предложи за „подобни деяния” да се носи отговорност.

"Тричането" като пропаганден модел

Приложното поле на „тричането” обаче е доста по-широко. Освен за пряко отклоняване на вниманието, то служи и като удобен предизборен пропаганден модел. При него, привързан здраво в примката на политическата безизходица и завъртян от вихъра на политическото празнодумство, избирателят добива непреодолим световъртеж, губи естествените ориентири, забравя реалните проблеми и реалните им решения и се оплита във фалшиви ценности и измислени каузи.

Така някои, за да поизлъскат избледнелия си родолюбив ореол, се опитват с парламентарно решение и с някой и друг век закъснение да поправят историческата несправедливост, като обявят турското робство за геноцид. Други пък, за да замажат управленското си безсилие, обърканост и несъстоятелност, имитират дейност и социална загриженост, като създават работна група за борба с „изкривените” цени.

Всеки ден носи по някоя нова подобна идея - не само практически абсолютно безсмислена, но и вредна. Въобще, предизборното политическо „тричане” е далеч по-масово, отвращаващо и вредно от ирационалното и грозно гонене на „злите сили” в едно малко странджанско село.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев