Крахът на кралимарковщината

Алфа Рисърч: 63% не искат президент от ГЕРБ.

Отворено общество: за 58% е непоносимо.

Из новините на „Вести.бг”

Вече не ми се иска и да броя времето, в което ни управлява политическата партия „ГЕРБ”, социологическите проучвания напомнят, че е минала повече от година. Горе-долу толкова трае периодът на илюзиите - естествено за правителствата, за които имаме илюзии.

Струваше ни се, че ГЕРБ не само излъчва, но и притежава неимоверна енергия, и очаквахме, че благодарение на нея правителството ще се научи да управлява в движение, ще трупа опит, извършвайки неотложно важни реформи, ще разгръща държавнически потенциал с всеки изминат месец.

Зацикляне в не(до)умението

Умението на министър-председателя Бойко Борисов да не се инати и да оттегля решенията си, да „дава заден ход”, вслушан в обществените настроения, оценявахме в началото като небивала до тоя миг солидарност с гражданите на България, като популизъм, но в действие, така да се каже. Сега все повече нараства раздразнението от емоционални изхвърляния и непремерени жестове от типа „иди ми си-дойди ми си”, станали вече емблематични за министър-председателя.

Не подценявам обсадата от трудности и проблеми, натрупани от други, нито подмолните и мощни атаки на бившите служби, нито надигащата се предизборна вълна от нечистотии, но тъкмо тази напрегната атмосфера в съчетание с несвършващата икономическа криза изискват уравновесена и стабилна решителност, верен политически нюх и дори известна сдържаност откъм шоупрограми и хвърляне на словесни фойерверки.

Защото покрай обиколките из телевизионните студиа и местата, където има да се режат ленти, май се разгубва целостта на визията за управлението. При това на квадрат, ако изчислявам правилно. Всеприсъстващият Борисов се умножава по нашето недоумение защо иска да бъде навсякъде и едновременно, и резултатът несъмнено не е добър, отнема от сериозността и авторитета, които би трябвало да излъчва премиерската фигура.

Къде остана здравомислието?

Кралимарковската формула просто не сработва в държавното управление от началото на 21 век, дори в страна като нашата. За да се превърти ключът, който ще подкара икономиката в движение, ще оживи пазара и ще придвижи, макар и малко напред заседналата ни в ступор държава, не се изискват сила и юначество, а управленски умения.

Днес избирателите са скептични и огорчени, защото се нагледаха на доста посредствени правителствени експерименти, наслушаха се на бомбастични мечтания, при това масово избутани настрана в бедността. Обедняващи и откъм възможности и перспективи. Очевидно е, че тук всички доста бързо се изхабяваме и излизаме от употреба, носени в предизборно и изборно време само на свръхемоционалната вълна „възторг-разочарование”.

Значи малко разумен скептицизъм и здравомислие в бъдеще няма да ни навредят. Инак: Честита Баба Марта!