Как се представи България на Франкфуртския панаир на книгата?

Франкфуртският панаир на книгата разполага с десет палати, само едната от които е с големината на Софийския панаир на книгата. Многообразието на езици и етноси е неизмеримо, щандовете се надпреварват по атрактивност и блясък, за да могат колкото се може повече хора да се спрат и да ги разгледат.

Гости тази година бяха Пауло Куельо и Сесилия Ахерн

Едновременно с изложенията се организират редица четения, почти на всеки ъгъл е построена сцена, където широко или не толкова широкоизвестни автори, политици и журналисти дават интервюта пред публика или четат откъси от произведенията си. Сред по-известните имена тази година бяха Пауло Куельо, германският писател Инго Шулце, един от най-популярните актьори в Германия Марио Адорф, който от няколко години пише и книги, авторката на световния бестселър "P.S. Обичам те" Сесилия Ахерн и много други.

Страна-гост тази година беше Турция и почти цял един етаж беше запазен за различни турски издателства и организации. Франкфуртският панаир функционира и като място за сключване на сделки, присъстват десетки агенти, купуват се и се продават права, сключват се договори. Това е и сред основните цели на българските изложители, които се стремят да влязат в контакт с колкото се може повече чуждестранни издатели и агенции.

Според Анна Портарска, изпълнителен директор на Асоциация Българска Книга, в това отношение панаирът протича добре:

Българският щанд привлича посетители

"Интересът към българския щанд е сравнително голям, имаме посещения и въпроси, както от издатели на различни страни на Европа, а и не само на Европа, така и от много литературни агенти и преводачи. Има интерес и в двете посоки, тоест както към издаване на български автори в чужбина, така и към превеждане на чужди автори в България."

Самият щанд беше организиран добре, разположен на хубаво място, но имаше какво още да се желае, както казва и директорката на Народната Библиотека в София Боряна Христова:

"Не ви ли се струва като погледнете така, че това е един огромен щанд, 100 кв, а пък книгите като че ли са малко за този обем. Бих си позволила две препоръки: първата е, че са малко книгите, а второто е, че би следвало да има повече книги от български автори на чужди езици."

"Българският щанд се губи"

Според Жаклин Вагенщайн от издателство "Колибри" българският щанд се губи сред пъстротата на останалите щандове. Тя обаче отчита и добрите неща около организацията и потвърждава, че се прави всичко възможно със средствата, с които се разполага:

"Българският щанд е като всяка година. Мисля, че има какво да се желае все пак, но пък от друга страна правим това, което можем със средствата, с които разполагаме. Бих променила дизайна, не ми изпъква достатъчно сред другите щандове. Могат да се представят и доста повече издания."

Все пак и организатори, и изложители като цяло са доволни от интереса към българския щанд, хора се спират и разпитват, макар и повечето от тях да са по-скоро професионално заинтригувани. На въпроса вярно ли е, че издателите се интересуват повече от закупуването на права, отколкото от промовирането на българските автори, Жаклин Вагенщайн отговоря:

Като цяло добро представяне

"Специално съм направила брошури за Елена Алексиева, превели сме част от романа й "Рицарят. Дяволът. Смъртта." и с гордост мога да кажа, че тя ще излезе във Франция в небезизвестното издателство "Меркюр дьо Франс", което е на близо 100 години."

И така, България се представи добре на тазгодишния панаир на книгата във Франкфурт. Винаги има какво да се желае, но и организатори, и участници останаха доволни от работата, която свършиха.

А дано през идната година българският щанд да бъде по-богат и по-пъстър.