Унижение

Подобно на тинята, която има своите дълбочини, така и човешкото унижение има своите необятни измерения. Много българи вече са във фазата, в която приемат униженията, на които са подлагани, като нещо закономерно и неизбежно. Поради което често дори не им хрумва да защитят елементарното си човешко и гражданско достойнство.

От години насам животът в големите градове е особено тежък, а в българската столица – понякога непоносим. Който не е преминавал града с неговия примитивен обществен транспорт, вероятно си е спестил парещото унижение да прахосва часове от живота си в очакване на нередовното старо, мръсно и претъпкано возило, сумарно да пропилява безценно време и нерви в ендемичните транспортни задръствания, причинени от съзнателно поддържаната десетилетия селска инфраструктура на големите населени места и на столицата. По време на голямата блъсканица в т.нар. ”превозни средства” в началото и края на работния ден, вие ставате не само свидетел, но и принудителен участник в изстъпления, след които се чувствате унил и смачкан в буквалния и преносен смисъл. Участници в тези

ексцесии на изнервената тълпа

всекидневно стават деца, младежи, жени и възрастни хора.

Държавата ви унижава и в собственото жилище. Тя ви задължава да плащате сметките за ток и отопление на онези клетници или хитреци, които категорично отказват да правят това поради недоимък или просто поради липсата на елементарен обществен ред. Защото принципът на „комуналките” от зората на комунизма продължава да владее умовете и практиките на много фигури от сегашното управление.

Вие сте унизени, защото от скандалите около новите „стари” силови структури на държавата отдавна сте разбрали, че продължават да ви подслушват, следят и манипулират по начина, по който са го правили с вашите родители и техните родители. Вие сте смачкани от натрапчивото повсеместно медийно присъствие на

мрачни фигури от тоталитарното минало

които и днес продължават менторски да ви „изясняват” нещата от живота и властта, и подсъзнателно да ви внушават, че те са вечни, защото „тяхното дело е правилното”!

Вие сте обезверени, тъй като всичко това се случва пред очите на вашите деца – в училище, на улицата, в сладкарницата. И когато четете във вестника съвети как да откривате педофилите, които преследват същите тези деца, отново се усещате сам, безпомощен и неразбран. Казано иначе – унизен от липсата на държава, на общество и на елементарен морал.

Унизени сте и от факта, че повече от половината ви сънародници нямат никакво доверие в парламент, правителство и политически партии, както сочат данните на съвсем скорошно европейско изследване. Потиснати сте от констатацията, че над 80 на сто от вашите съграждани не вярват на никого от околните, а половината са убедени, че повечето хора биха ги излъгали.

В крайна сметка свиквате. Или се примирявате с реалностите. Така, както сте свободен човек и набеден европеец. Така, както сте българин.