Криви зъби, меден глас: олимпийска измама в Пекин

Деветгодишната Лин Мяоке провокира изказвания и от хората, които наблюдаваха церемонията: „Колко е сладко” и „Какво медено гласче” са само два примера. Сега изведнъж на бял свят излиза манипулативната машина на Китай, която очевидно поставя всичко над отделната личност, включително и естетиката. Защото се оказа, че хубавата Лин изобщо не може да пее, а оригиналната изпълнителка на одата, седемгодишната

Янг Пейджи няма красотата й, но пък има „медено гласче”

Така организаторите, готови на всичко, за да представят страната-домакин откъм съвършената й, тоест нереална страна, подменят първоначалната схема и докато звучи гласът на Янг, пред световната милиардна публика хубавата Лин само отваря устата си. Всички са въодушевени, домакините – доволни.

Възникват следните въпроси: питам се например възможно ли ще е някога на една демонстративна церемония, каквато беше откриването на Олимпиадата, да видим не просто детенце с две-три кила повече и малко криви зъби, а да речем човек в инвалидна количка? На какво ментално ниво се развива една нация, която мечтае собственото си съвършенство и за да заблуди света, а и себе си, подменя човешки кадри? Какво печели тя от тази подмяна или пък от манипулирането на кадрите по телевизията, на които зрителите гледаха занемели гигантския фойерверк? Защото, както се разбра впоследствие, тези кадри са били също на "плейбек", тоест манипулирани стари записи, пуснати на света да мисли, че това се случва на живо. Или пък ужасът, че няма да има достатъчно настроение по време на състезанията от самата Олимпиада и организаторите се застраховат, като пращат предварително подготвени орди от псевдофенове, които да аплодират бурно спортните прояви.

И така нататък, и така нататък...

Очевидно разликите между Запада и Изтока са много големи, но когато лъжат в очите, след като от месеци има солидни възражения относно домакинстването именно на Китай на Олимпиадата, търпението вече започва да се изчерпва. А когато без да им мигне окото възрастни рискуват психическото бъдеще на две малки момиченца и то под носа на целия свят, скепсисът започва да се превръща в гняв. Разбира се на никого не му хрумва, че на псевдопевицата Лин могат да й лепнат етикета "лъжкиня", а на истинската изпълнителка Янг "грозницата" или нещо подобно. Пред медиите двете твърдят, че е било чест за тях.

Смеят ли да кажат каквото и да било друго, освен предварително заучени реплики - така, както и заучено претендираха, че това, което светът вижда, е чистата истина, случваща се в момента.