Херберт фон Караян - непреходна слава

Музикант, който приживе определяше насоките в изпълнението на класическа музика, налагаше стила си на интерпретация и създаваше около себе си шум подобно на попзвезда, починалият през 1989 година Караян остави огромно наследство от записи на класически произведения, които и до днес са тема на разговори и обсъждания.

Заедно с Мария Калас, Херберт фон Караян е може би най-обсъжданата и противоречива фигура в сферата на класическата музика през 20 век. Бихме могли да го сравним с Ференц Лист или Николо Паганини. Караян беше

диригент от висока класа и с популярността на попзвезда.

Почти 40 години продължи работата му с може би най-важния оркестър за развитието на музикалната култура в Германия - този на Берлинската филхармония. Караян беше император на пулта, но се отнасяше с уважение към музикантите. Днес се навършват 100 години от рождението му

"Вижте, понякога човек си мисли, че отпред стои някой с камшик в ръката, чиято единствена грижа е да ръководи оркестъра като стадо магарета. Това не е така, но диригентът трябва да знае кога да остави свобода на музикантите и кога е наложително да се намеси."

Силата на Херберт фон Караян беше музиката на 19 век, романтическата музика, от Бетовен през Брамс, Брукнер и Вагнер до Чайковски и Рихард Щраус. Композиторите на 20 век не му бяха любими. Обичаше да дирижира опери и

винаги разполагаше с най-добрите викални изпълнители.

С мецосопраното Криста Лудвих Караян работи няколко десетилетия. Тя потвърждава, че Караян удивително добре успява да извади най-доброто от един певец, прикривайки слабостите му.

"О да, спомням си как заедно правехме "Фиделио", което ми струваше големи усилия, защото моята част е за сопран и ми е нужно темпо, за да се справя. Караян усети това и забърза темпото заради мен...или ако му кажете, че някое място в партитурата ви затруднява и ви е нужен повече въздух, той винаги се съобразяваше. Ако пък ви помолеше да пеете съвсем тихо, самият той намаляваше изпълнението на оркестъра до невъзможно тихо"

Дали Виенската държавна опера или Миланската Скала, Херберт фон Караян

упражни своето влияние във всички музикални центрове на Европа

и дори успя да осъществи мечтата си за собствен Вагнеров театър, създавайки Салцбургските великденски тържества.

"След напускането на Виенската Опера исках да продължа с работата си върху творчеството на Рихард Вагнер. Това е един от центровете на моята работа оттогава насам."

Потребността на Караян от значимост, неговата работоспособност, както и влечението му към лукса и богатството, бяха безкрайни. Ръководил е всички важни европейски оркестри, натрупал беше състояние и ръководеше цяла медийна империя.

Общо

четири пъти записа всичките Бетовенови симфонии,

използвайки все по-напредващтата звукозаписна техника. Но с възрастта интерпретациите му отстъпваха на тези от по-младите му години. Въпреки това винаги успяваше да демонстрира заедно с оркестъра си високо майсторство на изпълнението.

"Най-хубавите неща се получават тогава, когато две души, в случая масовата душа на публиката и тази на изпълнителя, пулсират в един такт. И това е щастие, което не се случва всеки ден. Но когато се случи и когато усетиш това единство, тогава е достигната съвършената хармония."

Но в края на живота си Херберт фон Караян се раздели след скандал с оркестъра си и умря разочарован и огорчен в къщата си в Арниф до Залцбург. Той не беше аналитичен като Тосканини, нито екстатичен като Бърнстейн или пък революционер на звученето като Стоковски. Но Херберт фон Караян беше икона на класическата музика и една от най-влиятелните фигури в истрията на музиката през 20 век.

На 5 април се навършиха 100 години от рождението му.