Даниел Баренбойм навършва 65 години

Даниел Баренбойм е известен не само като диригент, той има и определена политическа роля. Дейността му е насочена към преодоляването на предразсъдъците, разграждане на враждебните представи и установяването на помирение – без да се остави да му попречат нито бюрократични бариери, нито лични противоречия. Все още е жив споменът за скандала, предизвикан от изпълнението на увертюрата към операта на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда” в Израел през 2001-ва година. Музиката на смятания за антисемитски настроен композитор и до днес е забранена за публично изпълнение. Заедно с палестинския литературовед Едвард Сайд през 1999-та година Даниел Баренбойм основава оркестър, в който събира млади таланти от Израел, Палестина, Египет, Сирия, Йордания и Ливан. През лятото на 2005-та оркестърът изнася концерт в Рамала, който е разпространен после по цял свят. Даниел Баренбойм си спомня:

„Това, което ние направихме, беше едно начало – установяването на контакти на едно напълно неполитическо, музикално равнище.”

Въпреки политическите ангажименти за Баренбойм на първо място е творческото му представяне. Той е смятан за вундеркинд от най-ранна възраст. Клавирните му изпълнения предизвикват въодушевление най-напред в родната му Аржентина, след което – и в Европа. Но той не се ограничава с пианото, започва да изучава и дирижиране. През 60-те години живее и работи предимно в Лондон и Париж като пианист и диригент, женен е за челистката Жаклин дю Пре. От дебюта си с лондонската филхармония през 1967-ма година насам Даниел Баренбойм е желан гост от всички водещи оркестри по света. Паралелно прави многобройни записи на клавирни произведения. Сред тях са всички концерти за пиано от Бетховен и Моцарт, творби на Бах, Шопен и Брамс. Един вид кулминация на кариерата на Баренбойм е поканата от Байройт през 1981-ва година. Той ръководи Вагнеровите тържества в продължение на 18 години, след което през 1991-ва година той поема ръководството на чикагския симфоничен оркестър.

През 1992-ра година, наскоро след обединението на Германия, Даниел Баренбойм започва работа с берлинската държавна капела – ансамбъл с традиции и международна слава. През есента на 2000-ната година капелата го избира за пожизнен диригент. Така се стига до представянето на големи цикли като всички опери на Рихард Вагнер или всички симфонии на Бетховен. Музикантите от капелата се явяват и активни партньори на Баренбойм при реализацията на проекти в палестинските области, обхващащи откриването на музикална детска градина и сформирането на палестински младежки оркестър.

За заслугите си при израелско-палестинското помирение Баренбойм е награждаван многократно. Наред с другото получава медала Бубер-Розенцвайг, а през 2006-та – наградата за мир на фондацията Герстеман. Баренбойм използва връчването на наградата във Франкфурт, за да изтъкне за пореден път политическите си убеждения.

„Основаването на държавата Израел и до днес означава за мен възможност за действителното изграждане на нормално общество. Което не включва окупирането на други територии и други хора. Никой народ няма подобно право и най-малко – ние. Убеден съм, че е ясно – не става дума за военно решение, в противен случай то вече щеше да е факт.”

През 2007-ма година Даниел Баренбойм е удостоен с титлата почетен доктор на Оксфордския университет заради изключителните си музикални способности и заради ангажиментите си към сближаването на народите.