Американска книга в комикси за историята на албано-македонските напрежения

Ако си спомняте филма „Американски разкош”, който беше показан в България през 2003, сигурно ви е познато и името Харви Пекар, автор на серията комикси, които са основа на сценария на прочулия се филм. Харви Пекар беше първият американски автор, който през 70-те години започна да пише традиционни романи под формата на комикси, навлизайки в територия традиционно резервирана за фантастика, екшън и други приключения. А най-новата му книга, публикувана преди седмица, използва комиксите за нещо като историческа новела, посветена на етническите проблеми в Македония. Книгата следва традиция, започната от малтиеца Джо Сако, който преди десетина години публикува два военни комикса за Босна, и други за конфликта в Палестина.

Книгата на Пекар „Македония: какво е необходимо за да спрем война” е определена като „графична новела”. Тя разказва за пътуването на студентката по мироопазване и предотвратявване на конфликти от университета „Бъркли” в Калифорния, Хедър Робърсон. Хедър Робърсон е не само главна героиня на историческия комикс, тя е реално лице и съавторка на Пекар. Среща с известния автор на „Американски разкош” преди нейното пътуване на Балканите и в Македония, за да събере материал за дипломна работа, води до тази книга в комикси. Главната тема е мирното разрешаване на огромните етнически напрежения в бившата югославска република. Главната героиня също като реалната Хедър Робърсон тръгва за Македония търсейки отговор на въпроса как Македония е избягнала война и не е тръгнала по пътя на Босна или Косово.

Комиксът следва точно бележките на Робърсон за нейното пътуване. То започва така: студентката Хедър влиза в спор с професор по политология, който твърди, че войните са нещо неизбежно и не могат да се предотвратяват. И тя заминава за Македония, за да търси доказателства за тезата си, че конфликтите могат да се решават по мирен път. В Македония студентката се среща с учени, политици, представители на международни и недържавни организации и обикновени граждани от всички етнически групи. Всичко това е представено много живо и много еклектично: разказът е частично биографичен, често взема формата на пътепис, а по същество е замислен като академична студия на предотвратена гражданска война. Но темата е сложна и това принуждава авторът да въвежда дълги и тежки диалози, освежавани единствено от рисунките на художника Ед Пискор. Политическите дискусии на Хедър са ситуирани все по обеди, вечери и кафенета и изглеждат крайно измислени и изкуствени.

Героинята прекарва по този начин един месец в Македония и на Балканите. Този неголям опит - и малко друга литература по темата - са единствената основа на нейните и на Пекар познания за историята на страната и на региона. Това прозира в наратива под формата на занимателни наивности и грешки. Ценното в заключенията от проучванията на Хедър е може би това, че гражданските войни не се предотвратяват от международна намеса, а от хората, които живеят в една държава.

Неминуемо, покрай Македония и Балканите в този исторически комикс е намесена и България. От картинките - и от новите познати на Хедър от Македония - научаваме, че България е един от „четирите вълка”- съседи, дебнещи малката държавица. Доказателство за агресивните намерения на България е че през 1879 сложила столицата си в София, за да остане тя в центъра когато Македония бъде анексирана. Хедър е установила също, че българите до ден днешен смятат македонците за „българи отричащи произхода си”. Както в България, така и в друг „вълк”, Гърция, македонските малцинства остават репресирани, а и двете държави настояват, че македонците не били отделна нация.

При всички недостатъци на разказа и на историческата перспектива, тази уникална книга все пак е очарователна с ентусиазма на авторите за мирно решаване на конфликтите, както и с комичните балкански пътни щрихи. Тъй като е оригинална по формат, занимателна и получи много медийно внимание, и тъй като Харви Пекар е много популярен, тя може би ще стигне до голяма аудитория в САЩ - и ще допринесе за нейното „балканско” образование.