Как (не) стават нещата в България

При хроничната колебливост на днешното правителство решението е донякъде изненадващо. От друга страна, всеки, що годе запознат с въпроса, отдавна можеше без особен риск да прогнозира, че България няма да се справи с поставения от Брюксел и приет от самата нея срок. Сбъдването на тази прогноза е добра илюстрация за това как стават, или по-скоро не стават, нещата тук.

Безкрайно протакане

Че цифровизацията ще е неизбежна в съвсем обозримо бъдеще, беше ясно още в първите години на новия век. Но тогавашните управляващи и свързаните с тях лобита бяха заети с борбата между „наши” и „чужди” за завладяване на регулаторните органи и аналоговите ефирни честоти.

Крайният срок стана съвсем ясен още през 2005 година. Съвсем ясно бе и основното, което трябваше да се направи. Последваха обаче години на празни приказки и безкрайно протакане. Проведоха се десетки конференции на тема „Що е цифровизация?”. Създаваха се, закриваха се и пак се създаваха ведомствени и междуведомствени „работни групи”. В един момент едновременно „работеха” шест такива групи. Сега, както разбираме, ще се формира нова.

За първата стъпка - изработването на план за цифровизация, отидоха повече от три години. Сега предстои да се прави нов план. За да се стигне до следващата стъпка - приемане на законодателни промени, бяха нужни между 4 и 5 години. Сега, казват, пак били необходими корекции в закони и наредби.

Една от най-сложните далавери на прехода

Цифровизацията, разбира се, е сложен и скъп процес. Не това е обаче основната причина за протакането. Нито пък традиционното безхаберие, некомпетентността или безпаричието. Протакането всъщност бе нужно, за да се осъществи една от най-сложните, прицелени далеч в бъдещето, далавери на прехода. Многоходова комбинация от задкулисни договорки, заобикаляне и натаманяване на стратегии, закони и конкурси с цел дирижиране на пазара, придобиване на предварителни предимства, изместване и елиминиране на конкуренцията.

Комбинация, която в края на краищата ликвидира целта и смисъла на процеса - по-голямата свобода на избор. Огромната част от тази „работа” бе свършена от Тройната коалиция. Последният от серията нагласени конкурси бе проведен това лято.

Ново разбъркване на картите?

Когато обаче всичко изглеждаше приключено, се намеси Европейската комисия. Очевидно впечатлена от безочливото „нареждане на пасианса” в българската цифровизация, тя проверява приетите закони и проведените конкурси и пита, например, как така някои от „заинтересованите страни” са получили контрол върху цялата технологична верига, върху „хляба и ножа”, както се казва на по-популярен език.

Въобще, целият процес бе до такава степен опорочен, че отлагането е може би за добро. Макар че, поучени от опита, не можем да сме сигурни дали не става дума за ново разбъркване на картите в нечия полза.

Разбира се, някои ще кажат: какво пък толкова, цифровата телевизия не е „стока от първа необходимост”. Нейната история обаче обяснява защо в България и с нещата „от първа необходимост” работата все куца.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев