EU Wirtschaftsregierung
15 юни 2010
Спорът между Германия и Франция за европейско икономическо правителство е толкова стар, колкото и самият валутен съюз, т.е. цели 20 години. Когато се роди идеята за обща парична единица, както и по-късно, през 90-те години на миналия век, при уточняването на подробностите около въвеждане на еврото Франция винаги пледираше за едно икономическо правителство във френски дух, т.е. целенасочено направляване на фискалната и лихвената политика в евро-държавите, като в тази стратегия бъдат включени и съответните централни банки.
Какво се промени?
Във Франция и ред други, предимно южни и източни страни от Европейския съюз, по традиция централните банки не бяха толкова независими, както в Германия и много северни държави от Евросъюза.
Навремето Германия даде съгласието си за въвеждане на еврото при условието, че няма да има никакво централно действащо икономическо правителство и че ще има една изключително независима Европейска централна банка. Стабилността и пактът за стопански растеж трябваше да са достатъчни като направляващ инструмент.
От началото на май всичко е другояче. Фактически първоначалните правила на Пакта за стабилност бяха обърнати с главата надолу и то поради това, че страни, членуващи в еврозоната, се нагърбиха с подкрепа при изплащането на дългове на други страни от еврозоната. Няма я вече и независимостта на ЕЦБ, тъй като франкфуртските блюстители на еврото явно следват политически предписания и купуват държавни облигации, нещо което те всъщност никога не са искали да правят. Освен това държавните и правителствени ръководители решиха да съгласуват занапред по-тясно своята фискална и валутна политика. 27-те дами и господа се самоназначиха за икономическо правителство. Вчера канцлерката Ангела Меркел потвърди това още веднъж.
Какво предстои?
Френският президент Саркози се съгласи против волята си с тази концепция. Но за него и за държавите с по-хлабава валутнополитическа ориентация това е само междинна стъпка по пътя към истинско икономическо правителство, което да може да направлява Европейската централна банка. Ако на следващата среща на върха германското правителство направи нови отстъпки, през идните години Европа може да се сбогува с по-строгата бюджетна дисциплина.