Зелени схеми и зелени далавери

Анализ на Бистра Узунова:

С голямо закъснение България представи в ЕС план как разпределя квотите си за търговия с парникови газове. Другаде в Източна Европа - Румъния, Унгария, Полша, Латвия вече търгуват с тях. На някои места дори се прочуха с далавери, което със сигурност ще накара Европейската комисия много по-внимателно да следи българската практика за търгуване с емисионни права.

Предупреждението не е излишно. България предлага поредица от примери за това как пари, предназначени за едно, отиват съвсем другаде. Неслучайно германската евродепутатка Инге Гресле поиска да се провери по-задълбочено как са били изразходвани европейските средства, отпуснати за замразяването на първите четири блока на АЕЦ Козлодуй.

Измамите на съседите

Що се отнася до емисионните права, през миналата година Румъния е продала свои квоти за почти два милиарда евро, но - според съобщения в медиите - и до сега не е напълно ясно къде точно са се влели тези средства. Не само това, ами правителството в Букурещ дало на квотите статут на ценни книжа, с което ги превърнало в обект на борсова продажба. Унгария пък ползвала съмнителни схеми с посредници, благодарение на които продадените квоти - вместо в Япония, за където били уж предназначени - се оказали отново в ръцете на европейски притежатели, а посредникът прибрал сензационна печалба. Схемата е била значи нещо като познатия фиктивен износ на стоки, с цел източване на ДДС.

От ускорената продажба на емисионни права българското правителство очаква приходи от около 400-500 милиона лева до края на тази година. Тези пари не могат да запушват бюджетни дупки, защото са предназначени за екологични проекти и екополитика. Все пак положителен ефект ще има, ако се насочат натам, където е най-необходимо - за енергийното саниране на панелни сгради, за изграждането на сметища и пречиствателни станции, за подмяната на стари возила от обществения транспорт и др. И тук, разбира се, дебнат опасности, свързани с прозрачността в използването на средствата - за да не се окаже пак, че с тях са изграждани канализации на села с по пет души, или пътища за милиони, пропаднали при първия дъжд.

Мисленето трябва да "позеленее"

Чрез "зелените схеми за инвестиции" могат да се модернизират предприятия, които са обречени на скорошно закриване поради това, че не отговарят на европейските екологични норми. В строителството, за съжаление, беше пропуснато времето на големия бум за въвеждане на новите екологични стандарти поне за новите сгради /нискоенергийни и пасивни къщи, слънчеви колектори за топла вода, котли, използващи биомаса, строителни материали от възобновяеми суровини и др./.

Подобряването на ниската енергийна ефективност на старите сгради ще е една от огромните задачи през идните години. Пестенето на енергия трябва да се обвърже с данъчни стимули, които да променят масовите нагласи. /Повече от половината германски студенти не смятат ползването на личен автомобил за оправдано и предпочитат да се придвижват с велосипеди/ Развиването на екологично съзнание у потребителите в България може да донесе много по-големи ползи в дългосрочен план, отколкото всякакви рестрикции.