1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България: кризата вече не е само икономическа

Автор: Соня Каникова, Редактор: Д. Попова-Витцел6 април 2010

Макар вече да не вилнее така опустошително, кризата продължава да нанася удари. И то не само върху икономиката, но и върху политиката. Това важи с особена сила за България, предупреждава Световната банка.

https://p.dw.com/p/MnxZ
Изстискването продължаваСнимка: picture-alliance/ ZB

Икономиките на източноевропейските страни-членки на ЕС ще се върнат към положителен растеж през 2010 и 2011 година, но едва ли ще достигнат нивата от периода преди кризата. В редовния си икономически доклад EU10 за 10-те най-нови членки на ЕС Световната банка предупреждава за рискове, които са не само от икономическо естество.

Според доклада икономическият растеж в Източна Европа през 2010 година ще е само 1.6 процента; той трудно ще компенсира рязкото свиване с 3.6 процента през миналата година. Прогнозата за 2011 е по-добра: 3.6 процента растеж, но това ниво на възстановяване е слабо в сравнение с темповете на икономически растеж преди кризата. Едва през втората половина на 2011 може да се очаква връщане към предкризисните темпове.

Изтокът зависи от Запада

Световната банка подчертава, че възстановяването на източноевропейските икономики зависи от серия външни фактори: бързото световно възстановяване, възвръщането на доверието във финансовите пазари, ниските лихви и по-доброто използване на европейските фондове биха гарантирали ускорено възстановяване на 10-те разгледани държави.

Symbolbild Geld Euroscheine Euro Koffer
Накъде без пари?Снимка: Bilderbox

„Но не и през 2010. Тази година растежът ще е доста скромен”, вещаят експерти от Световната банка, според които основните причини за това са мудното икономическо възстановяване в Западна Европа, както и вероятността от нови сътресения на финансовите пазари.

Безработица, безпаричие, безпомощност

Сред другите затруднения за икономиките на 10-те най-нови страни-членки на ЕС са слабото кредитиране за частния сектор, високата безработица и намаляването на капиталовите постъпления. През януари тази година близо 5 милиона души в десетте източноевропейски членки на ЕС са били безработни. 2010 година ще донесе още по-висока безработица, предупреждава докладът на Световната банка. В България от 2008 година досега безработицата се е увеличила с по-малко от 4 процента; страната е в групата на източноевропейските държави с най-слабо увеличение на броя на безработните.

В тези условия потреблението навсякъде остава ниско. Възстановяването на потребителското доверие е най-добро в Унгария, Словакия, Естония и Словения, а най-слабо - в България и Румъния. Слабото потребителско търсене в България е довело до намаляване на вноса от 83 процента от БВП през 2008 година на 58 процента през 2009. Преките чужди инвестиции са паднали под 2 процента във всички източноевропейски членки на ЕС, с изключение на България и Румъния. В България постъпленията на капитал са намалели от 33 процента от БВП през 2008 година на само 6 процента през 2009.

Политически сътресения спъват България

Световната банка изтъква и опасността от политическа нестабилност поради продължителния ефект на кризата и намалялата способност на правителствата да провеждат необходимите структурни реформи. Американската aнализаторска група „Рубини глобал економикс” (Roubini Global Economics) също алармира за големи политически рискове, особено в България.

Symbolbild Löcher Loch Nisthilfe Wildbienen Holz
Разтварят се нови дупкиСнимка: picture-alliance/ dpa

В анализ на групата се изтъква, че подкрепата за правителството може да намалее поради няколко фактора: строгата фискална политика, насочена към поддържане на валутния борд и влизане в еврозоната от една страна и от друга страна договори, сключени между държавата и бизнеса, за които не са предвидени средства и които потенциално могат да доведат до 7 процента бюджетен дефицит - стойност, която би сринала перспективите за еврозоната.

Освен това, казва в анализа си „Рубини”, държавата дължи на частни бизнеси около 750 милиона евро, които трябва да бъдат изплатени тази година. „България получи много похвали за ниския си бюджетен дефицит, но той е бил постигнат чрез забавяне на плащания от страна на държавата”, подчертава в анализа си „Рубини”.

Импийчмънтът - лоша идея

Допълнителни рискове, според „Рубини”, произтичат от недовършената реформа на съдебната система, както и от идеята за импийчмънт на президента. Според американските анализатори това само би забавило икономическото възстановяване, тъй като „президентът е този, който ратифицира важни закони, необходими за раздвижването на българската икономика”.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата