1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Quo vadis българска съдебна реформа?"

Автор: Емилян Лилов / Редактор: Б. Григорова13 март 2010

Под това загавие германската фондация "Конрад Аденауер" публикува равносметка за постигнатото за три години членство в ЕС и шест месеца управление на ГЕРБ малко преди ЕК да оповести доклада си за напредъка на България.

https://p.dw.com/p/MRZX
Съдебната система - все още не съвсем независимаСнимка: picture-alliance/dpa

Проблем на българската съдебна система остава нейната независимост и на първо място гарантирането й от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС), който продължава да дава много основания за критики, се казва в документа на германската фондация "Конрад Аденауер" по повод предстоящото публикуване на новия доклад на ЕК за напредъка на България.

Като други слабости са посочени липсата на ясна концепция за необходимите промени в правосъдието и отсъствието на истинска правна политика и съответната политическа воля, най-вече от страна на мандатоносителя, за осъществяване на реформата в правосъдието. А по оценки на български експерти вътре в самата система на правосъдието също липсва всякаква воля за реформи, четем още в доклада.

Symbolbild - Händedruck
Злоупотреба с личните контактиСнимка: dpa - Report

ВСС - проблемното дете на съдебната система?

С промените в българската конституция от 2007 година беше реформиран Висшият съдебен съвет, който за първи път стана постоянно действащ самоуправляващ се орган. Неговата задача е да гарантира независимостта на правосъдието. Със същата цел подобни контролни органи бяха създадени и в почти всички останали страни в преход от Централна и Източна Европа и в този смисъл България не е изключение.

Европейската комисия забелязва напредък в работата на Висшия съдебен съвет, който обаче напоследък е подложен на остра критика у дома. Много от членовете му са или в предпенсионна възраст или са я навършили, отдавна вече не са действащи съдии или прокурори и са обвинявани, че им липсва поглед върху актуалните проблеми в правосъдната система, се казва в доклада.

Друга критика към ВСС е свързана с податливостта на някои негови членове към корупция. За илюстрация на това авторката дава пример с Красимир Георгиев, известен още като "Красьо Черния", и уточнява, че ВСС е обект на множество влияния вкл. заради това, че отговаря за назначенията и дисциплинарните наказания на съдиите и прокурорите.

Много съдии и прокурори се стремят да завържат лични контакти с членовете на ВСС, за да могат да увеличат шансовете си за повишение или да избегнат евентуални наказания. Поради това, но и поради други причини, ВСС е трън в очите на много неправителствени организации, работещи в областта на правовата държава и реформата в правосъдието, които биха биха желали да видят един по-отговорен и по-ефективно работещ ВСС, четем по-нататък в доклада на фондация "Конрад Аденауер".

Нов министър - нов късмет

През първите месеци от управлението на ГЕРБ новата министърка на правосъдието Маргарита Попова се показа не само като реформистка, но и като компетентна на поста. Ползва се с добро име. Много положително се приемат усилията й да насърчава сътрудничеството между държавните и неправителствените институции, които работят в областта на реформата в правосъдието. От това се очаква да бъде даден тласък на буксуващата съдебна реформа, се казва още в доклада.

Symbolbild Hammer im Gerichtssaal
Липсва концепция за реформиСнимка: picture-alliance/ dpa

В момента българското правосъдно министерство разработва проект на стратегия за реформа на съдебната система. С тази стратегия са свързани и надеждите за дълготрайни промени. От успеха на стратегията ще проличи и това, доколко сериозно се отнася новата министърка към обещанието си да работи в тясно сътрудничество с неправителствения сектор.

Високи очаквания по отношение на съдебната реформа има в българското общество не само към министър Попова, но и към цялото правителство. Според някои оценки на експерти все още управляващите нямат ясното съзнание, че реформирането на правосъдната система е преди всичко политически въпрос. Затова и отговорността не може да бъде прехвърляна върху съда и прокуратурата, или пък върху неправителствения сектор.

Последните могат да дадат важни импулси за напредък на реформата, но не могат да заместят държавната политика в областта на реформите. Затова с огромен интерес се очаква новата стратегия на българското правосъдно министерство, завършва докладът на фондация "Конрад Аденауер" за свършеното досега в реформата на българската правосъдна система.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми