Нектарът на безсмъртието

Още древният лекар Хипократ познавал полезните свойства на меда, например способността му да сваля температура или да помага за зарастването на рани по кожата. От физикохимическа гледна точка медът се състои до 80% от захар, сред които фруктоза и захароза, и около 20% вода. Откъде тогава идват лечебните му свойства?

Чудотворният

Че медът лекува рани, е научно доказано. Биохимични изследвания показват, че близо 60 вида бактерии, сред които и някои крайно опасни като стафилококус ауреус, могат да бъдат победени от меда. Бактерии, които са резистентни на антибиотици, се унищожават чрез компреси с мед. В многобройни клиники, например, правят превръзки с мед на пациенти с декубитус - рани, получени от залежаване.

Учените предполагат, че антимикробното действие на меда се дължи на ензимите, произвеждани от пчелите. Това положително негово свойство остава запазено обаче само, ако медът не се подлага на топлинна обработка. Високото съдържание на захар в меда води до това, че той извлича от бактериите жизнено-важната за тяхното съществуване вода. Друга важна съставка е водородният пероксид, който има смъртоносно въздействие над микроорганизмите.

С мед срещу рака?

Познати са лечебните свойства на меда при простудни заболявания и стомашно-чревни оплаквания. Съчетанието от мляко и мед е препоръчително при болки в гърлото. Наличието на флавоноиди в меда пък помага в борбата срещу вируси. В наши дни правят дори изследвания, за да се докаже анти-раковото въздействие на меда. Ацетилхолинът е друга полезна съставка на пчелния мед, която оказва положително въздействие при ритъмни нарушения на сърцето, при стесняване на кръвоносните съдове и високо кръвно налягане. Не бива обаче медът да се загрява над 40 градуса, защото тогава губи лечебните си свойства.