1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Криза на представителната демокрация

Автор: Юлия Дамянова/Редактор: Мария Илчева5 юни 2009

На българите им липсва доверие в силата на собствения им вот. Те гласуват не "за" партии, а "срещу" такива, казва австрийският политолог Михаел Мецник.

https://p.dw.com/p/I3ns
Много от българите все още не знаят за коя партия да гласуват

В България е на лице “фундаментална криза на представителната демокрация.” Това заяви австрийският политолог Михаел Мецник по време на дискусия във Виена, която беше посветена на изборите в България. Неин организатор бе австрийският Институт за Дунавския регион и Централна Европа. След края на дискусията специално за българската редакция на радио Дойче веле Михаел Мецник, който говори перфектно български език, още веднъж изброи аргументите в подкрепа на своята теза.

Karikatur des iranischen Karikaturisten Hadi Heidari
Все по-малко българи упражняват правото си на гласСнимка: Hadi Heidari

Намаляваща избирателна активност

“Тази криза на представителната демокрация се изразява в няколко точки. Първата е фактът, че все по-малко хора искат да упражняват своето право да гласуват. Ако се вгледаме в избирателната активност през тези две десетилетия, през които има демокрация в България, много ясно виждаме, че избирателната активност намалява постепенно. През 90-та година, към 90 % са упражнили своето право да гласуват, а на последните избори – едва 53 % са участвали. Сега се очаква активността да спадне под 50 %.”

Причичината за отлива на избиратели от урните според Мецник е в липсата на доверие в силата на собствения вот. Друг важен показател за кризата е фаткът, че от 1990 година насам, нито едно българско правителство не е било преизбрано. Българите гласуват не “за” политически сили, а “срещу” такива, обяснява австрийският политолог. Той добавя, че друг проблем е изграждането на партии около личности, а не около идеи.

Нови тенденции

Все пак Мецник вижда лъч на надежда от задънената улица: “Българската политика, малко или много, се намира в затворен кръг, но също виждам и нови движения, които се зараждат тепърва. Имам предвид еко-движението, което тепърва се сформира като политическа сила. Особеното в това ново зелено движение, е че то наистина е автентично гражданско движение. Тоест, за разлика от много други български партии, тук инициативата тръгва от граждани, от хора, които искат да се организират. В началото – около един конкретен въпрос, а след това разбират, че ако искат да променят нещо, те трябва да се организират и политически. Мисля, че точно това се случва в момента около движението или партията Зелените.”