Гърция в криза заради корупция и нелегална имиграция

Някои минават през минните полета покрай гръцко-турската гранична река Еврос, други пресичат с гумени лодки бурното Егейско море. Всички рискуват живота си, някои дори го изгубват, само и само да се доберат до Гърция. Хиляди бежанци живеят в набързо сковани бараки или спят под открито небе по градинските скамейки. Те идват от Афганистан и Ирак, от Азия и Африка. Напливът е огромен - от началото на годината през Егейско море са пристигнали почти 30 000 бежанци, два пъти повече, отколкото през цялата минала година.

Врата или капан?

За тези хора Гърция е вратата към ЕС. Но за повечето от тях тази врата се оказва капан. Защото гръцките власти просто не са в състояние да се справят с проблема. Според регламента на ЕС, за мигрантите отговаря онази държава, през която те са влезли в общността. Тази норма обременява жестоко периферните страни на съюза като Гърция, Италия и Испания.

Гръцкото правителство отдавна е под критика заради рестриктивната си имиграционна политика. Правозащитната организация Хюман Райтс Уоч напомня, че миналата година политическо убежище са получили само 8 от общо 25 111 нелегални бежанци. Така че бегълците се оказват в затворения кръг на една въртяща се врата: тъй като не получават убежище, те не могат да продължат към други страни от ЕС. А завръщането в изходните страни като Ирак, Афганистан или Сомалия също не може да им бъде наложено.

Разпределение на бремето

Затова ЕК настоява за промени в правото за предоставяне на политическо убежище. Идеята е мигрантите да получават по-бързо разрешително за работа. Вярно е, бегълците живеят при нечовешки условия в Гърция. Но за това е виновна не само тази страна, а целият ЕС. Крайно време е бремето на нелегалната имиграция да бъде разпределено по-равномерно върху повече плещи. Това повелява вътрешноевропейската солидарност, както и човечността към бежанците.