Австрийски вестник за корупцията в България, свързана със средства от ЕС

Гергана Беремска и Димчо Михалевски - високопоставени български държавни служители и ръководители на агенциите за разпределяне на средствата по програмата ФАР във финансовото министерство, съответно в министерството на регионалното развитие оповестиха във вторник следобяд, че подават оставка. Мотивите им първоначално бяха неизвестни. Вероятно обаче продължаващият натиск от Брюксел във връзка с нередностите по отношение на фондовете от ЕС доведе до оставките на Беремска и Михалевски.

В началото на месец март

Брюксел замрази парите по ФАР

заради липсата на контрол от страна на българските органи и предполагаеми злоупотреби в 25 случая. От спирането на плащанията са засегнати не само 75-те милиона евро от паницата на ФАР, а и средства по другите две предприсъединителни програми Испа /300 милиона евро/ и Сапард /82 милиона евро/.

Като повод за недоволството на Брюксел послужи скандалът около една измама, излязла наяве още през 2006 г.: бизнесменът Людмил Стойков, застъпник на президента Георги Първанов на последните избори - получил средства по Сапард на стойност 7 и половина милиона евро за закупуване на селскостопанска техника. Стойков купил машини на старо и отклонил по-голямата част от парите. ЕС критикува, че случая още не е разгледан от български съд.

Фондовете на ЕС като канал за корупцията?

За Руслан Стефанов това не е учудващо. експертът по корупцията към независимия български изследователски институт "Център за изследване на демокрацията" преценява, че при обществени поръчки в България вследствие на корупцията се губят една пета част от средствата. За него е твърде логично, че в мишена се превръщат и касите на ЕС с техните значителни за българските условия суми. "Съществува опасността, тези практики да се пренесат и върху структурните фондове", предупреждава Стефанов. България трябва да получи за периода 2007 - 2013 г. 7 милиарда евро структурни помощи от ЕС.

Ключови сектори на фондовете - като за инфраструктурите, регионалното развитие, околната среда и енергетиката се превръщат в арени на борба за надмощие, се казва в доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Защото оттам могат да се докопат доходоносни проекти. Поради това корупцията се измества към по-висши политически плоскости, където се разпределят обществените поръчки.

Политическите сили и приближените им бизнесмени се борят за пари и влияние.

Политици като Ахмед Доган, шефът на партията ДПС и влиятелен партньор в управляващата тристранна коалиция дори открито признават, че практикуват подобен клиентелизъм. Преди известно време Доган заяви, че кръговете от партийни фирми били нещо напълно нормално. "Тъй като тези фирми са помогнала на партията да се издигне на власт, сега на тях им се помага от партията" - така Стефанов обяснява механизма на този дяволски кръг. Освен финансовите загуби за обществото често по този начин се поощряват фирми, които всъщност не са конкурентоспособни. Честните играчи обаче остават вън от играта.

Още един проблем: на българската администрация чисто и просто не й достига капацитет. Държавната бюрокрация не била подготвена да администрира суми от този порядък, казва корупционният експерт Руслан Стефанов. При това както по отношение на ноу-хау така и на наличния личен състав. "В България дълго време не се инвестираше в човешкия капитал. Не може за кратко време да се изгради администрация, която да отговаря на високите европейска стандарти". Проблематично е и мизерното заплащане. "Млад държавен служител получава 200 евро месечно. Така не може да бъде привлечен добър персонал", обяснява Стефанов. Ала структурните пропуски могат могат да се окажат дълготраен препъни-камък при разпределянето на средствата. Правителството прие сега пакет от спешни мерки, които да осигурят повече контрол. Според Стефанов това не е достатъчно. Той иска дългосрочни законодателни мерки за повече прозрачност, контрол от независими институции и разгласяване на фирмите, спечелили конкурси за ЕС.

След 15 април Комисията на ЕС ще вземе решение за по-нататъшните действия по програмата ФАР.