"Национална"? "Гвардия"?

„Какво, всъщност имитира идеята за подобно формирование и кой стои зад нея?

Дори да се усмихнем снизходително на уникалните способности на вътрешния министър Румен Петков да определя с вкусовите си рецептори цвета на политическите идеи, длъжни сме да признаем, че този път той е налучкал „кафявата” тоналност, която прозира в комично-страховитите фигури на групата еталонни гвардейци, разбирай „щурмоваци”. Това едва ли е случайно, най-малкото защото плановете на лидера на БНС Боян Расате за създаването на национална гвардия са от няколко години и едва ли случайно те се „зомбират” тъкмо в дните около ежегодното отбелязване от европейските неонацисти на годишнината от смъртта на Рудолф Хес, втората по важност фигура в националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер.

Поводът, естествено, са все още неясно от кого и защо тъкмо сега провокираните ромски безредици в софийския квартал „Красна поляна”, но причините са други.

През март 2006 година, след разцепление в групата крайно-националистически формации, се създава новото политическо движение „Гвардия”, оглавено от тогавашния шеф на Българския народен съюз Боян Расате. Две години преди това на язовир „Пясъчника” край пазарджишкото село Старосел 70 симпатизанти на въпросния съюз от страната и в присъствието на гости от чужбина, вземат важни решения за бъдещето на формацията. Курс към създаване на единен фронт на националистите срещу глобализма, срещу НАТО, срещу ЕС, възраждане на традиционните български ценности, защита на националистите от репресии, засилване на контактите и позициите на местните националисти с колегите им от чужбина и налагане на идеята не за «националния социализъм», ерго нацизма, а за «социалния национализъм». Така основаният през 2001 година като “родолюбива надпартийна организация” Български народен съюз, прочул се дотогава единствено с подписките си озаглавени “Кой ще плати циганския ток” и “Да изчистим България”, се превръща формация с водещи позиции сред местните националисти.

На същото сборище, според самия Расате, неговия съюз тогава получил подкрепата на 8 радикални европейски националистически групировки, сред които са „Германска колегия”, „Свободна съпротива” и „Националдемократическа партия” от Германия, белгийският „Фламандски блок”, испанската франкистка „Фаланга”, френската „Франкска гвардия”, румънската „Нова десница” и други. В интервю за печата тогава Расате казва: «Ние сме спокойни, че тези хора ще знаят с кого работят в страната. Те разбират нашите позиции, ние посещаваме техни семинари и мероприятия. Нямаме съмнение, че след 10 години от малка България с 3 милиона Българи и 3 милиона цигани, ние ще диктуваме на Европа какво ще стане".

Непосредствено след патетичната раздяла с Българския народен съюз и излизането от орбитата на парламентарно представената «Атака», хората на Расате регистрират няколко «силни» прояви – негови следовници забиват българския трикольор на връх Мусала, влизат в юмручни схватки с депутати на Волен Сидеров, размахват заплашително пистолети пред противниковата партийна централа, с факелни шествия отбелязват годишнината от смъртта на някогашния председател на Българските национални легиони и горещ подръжник на нацизма генерал Христо Луков и в крайна сметка чрез “референдум” в който участвали близо 20 хиляди души, подготвят появата на новата формация “ Гвардия”.

Същите тези хора днес, вече в униформи с кафеникави ризи, дебели кожени каиши, черни кепета, бричове и чизми, накичени с недвусмислени значки и знаци, вече тренират бокс и други бойни изкуства, маршируват необезпокоявани в двора на столично училище и заявяват, че ще защитават беззащитните българи от „циганските” набези и, забележете, ще помагат на хората при природни бедствия. В техните представи държавата е абдикирала от функциите си напълно, а органите на реда не знаят на кой бог да се молят при възникване на ромски безредици. Затова се появяват те, паравоенните формирования, които по подобие на създадената от Хитлер през 1921 година частна армия, наречена „Sturm Abteilung” или „Щурмовашко отделение”, ще въвеждат ред и дисциплина сред разхайтеното население на безвластната България. Цигани, турци, евреи, чужденци, а и българи ще треперят от ужас при появата на тези блюстители на здравата ръка, а малцината все още живи свидетели на маршовете на фашизираните националистически младежки организации от началото на 40-те години по българските градове ще се питат истина ли е всичко това или е само кошмарен сън? И то при управлението на БСП, непокаялата се наследничка на наричащата себе си „антифашистката” комунистическа партия?

Картината на великият Гойя „Сънят на разума ражда чудовища” всъщност подсказва, че когато разумът на един народ е заспал, когато този народ е избрал да го управляват некадърни хора и държавата се е оттеглила от задълженията си по спазването и налагането на законите, чудовищата неизбежно се появяват – в миналото и днес!

В лятната си ваканционна дрямка тези дни България сънува чудовища.

Дали обаче само ги сънува?