Как да не им завидиш!

Има два начина да се гледа на сагата с посланиците, които се оказаха сътрудници на бившата ДС – с политическа и гражданска ангажираност или с най-обикновена завист.

По първия начин това ставаше в продължение на цели двайсет години – обществото ту се възмущаваше от това, че бившите агенти са преследвани несправедливо, ту пък от това, че те изобщо не са преследвани.

Днес идва ред на поглед номер две. Бившите агенти на ДС се оказаха удивително солидарни един с друг – толкова солидарни, колкото не се оказа нито една професионална общност в България.

Пипалата на агентите

През миналата седмица това стана видимо за пореден път. Тогава дойде съобщението, че поне четирима посланици съдят държавата заради това, че тя вече не се нуждае от тяхната професионална дейност. Тези четирима посланици бяха върнати в София от външния министър, след като пети техен бивш съратник, президентът Първанов, отказа да подпише указите за отзоваването им.

Новината за съдебните дела идва след като двете парламентарни групи с най-голям брой бивши агенти на ДС – БСП и ДПС – атакуваха текстовете от новия закон за дипломатическата служба, който въвеждаше принципа на тази частична лустрация. Случайно или не, оспорваният закон се оказа разпределен при онзи съдия от Конституционния съд, който е работил и с петимата – като член на президентския екип. С тях е работил включително и председателят на същия този Конституционен съд, който по закон е фигурата, разпределяща делата при различните докладчици. Двамата съдии са сред онези, които преди две години вече отхвърлиха една лустрационна разпоредба – тогава тя беше заложена в правилника на НС и забраняваше на агенти на ДС да оглавяват парламентарни комисии. Това старо решение позволява да допуснем, че и в сегашния случай позицията им ще е подобна.

Всичко това са данни за много висока степен на организация и за активна взаимопомощ и солидарност сред кадрите на бившата ДС. Обичайните обществени взаимоотношения в България или не съдържат прояви на тези два принципа или ги проявяват твърде спорадично. Повечето обществени групи са подозрителни към процеса на изграждане на общности и ако някога реагират солидарно, тази реакция не се задържа стабилно във времето.

Успехът им - в кърпа вързан!

При такава конкуренция успехите на бившите агенти на ДС са гарантирани. В сегашния случай те се съпротивляват единно както на изпълнителната, така и на законодателната власт, като поддържат цялата си готовност за съпротива вече двайсет години. И макар аргументацията им да е предимно съсловна и слабо защитима политически, техните шансове за успех са по-скоро високи.

Новоизбраният президент вече заяви, че ще подпише указите за отзоваването на оповестените агенти на ДС сред посланиците, но дори и да го направи - това изглежда твърде ограничен във времето успех. Единствената гаранция, че ДС няма да управлява външната политика би могла да се намира в законодателството, но Конституционният съд надали би допуснал това да се случи.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев