Скандалният Фройд

Като психоаналитик и баща на психоанализата Зигмунд Фройд се взира в дълбочините на психиката. Внукът му, художникът Люшън Фройд се опитва да обхване психиката, портретирайки лицето, тялото, външността. Неговите актове са безпощадно откровени, ласкателството и комплиментът са му чужди.

Тлъстини, бръчки, грозота

Едни смятат произведенията на Люшън Фройд за изключителни, други виждат в тях само провокацията и грозотата: тлъстини, бръчки, вени под бяла, бледа кожа или провиснали гърди. Художникът подчертава всичко онова, което други негови колеги обикновено прикриват и разкрасяват. Тъкмо разноречивите оценки за неговите картини обаче му проправят пътя към славата. Творбите на Люшън Фройд му отреждат "уникално място в пантеона на изкуството в края на ХХ век", казва директорът на реномираната британска галерия "Тейт" Никълъс Серота.

Фройд се прочува с портрета на британската кралица, нарисуван през 2001 г. - нейно величество в сериозна поза, с тежка корона на главата. Критиците окачествяват портрета като грозен, самата Елизабет Втора никога не изразява мнението си.

"Той живееше, за да рисува", казва приятелят на художника Уилиям Акуавела. Фройд рисувал до последния си час, "далеч от шумотевицата на артистичния свят", разказва нюйоркският галерист за живота на Фройд. Люшън е роден през 1922 г. в Берлин; баща му, Ернст Фройд е архитект и най-малкият син на Зигмунд Фройд. В началото на 30-те години, когато семейството избягва от нацистка Германия, Люшън Фройд става британски гражданин. Учи в Central School of Art и Goldsmith's College.

Ранното му творчество е повлияно от сюрреализма. На 21 години прави първата си изложба, през 50-те години на миналия век се насочва към актовата и портретната живопис.

Бунтар в изкуството и в живота

Платната му се продават на астрономически цени. Руският милиардер Роман Абрамович закупува през 2008 г. акта "Спящата социална работничка" срещу рекордната сума 34 милиона долара.

Оспорван, също като творчеството му, е и животът на Люшън Фройд. Често замесван в сбивания, той оправдава тази си склонност с думите: "Причината не е, че обичам да се бия, просто хората наистина ми казват неща, на които според мен може да се отговори само с юмрук". Според слуховете, сексуалният живот на художника бил доста разюздан - приписват му 40 извънбрачни деца.