Informationsüberflutung

Можем ли в днешно време да се оплачем от липсата на информация? Заобиколен от медии – от вестника до радиото, от телевизията до интернет – човек трудно може да се откъсне от информационния поток на ежедневието. Но дори и съзнателно да я отбягваш, информацията все ще намери начин да стигне до теб - от безплатния вестник в метрото до усиленото радио в автобуса, от билборда на улицата до рекламните брошури в пощенската кутия, от разговорите в градския транспорт, които си принуден да изслушаш, до разговорите с близките, които си щастлив да започнеш. Да бъдеш отшелник в информационното общество не е никак лесна задача.

Какво губим от затрупването с информация?

Но защо изобщо трябва да бягаш от нещо толкова нужно? Тъй като основната роля на информацията е да ни ориентира във все по-сложната реалност, медиите като нейни преносители отдавна са станали част от начина ни на живот. При някои четенето на вестник все още е част от сутрешната рутина, при други радиото в колата е начин да се намали използването на дума или думи с нецензурен характер по адрес на сутрешния трафик, при трети пък телевизията е най-изпитаният начин за разпускане след работа. А като добавим и несъстоятелността на кощунствената мисъл да не си проверяваме и-мейла няколко пъти дневно, се разкрива образът на медийно зависимия модерен човек. И наистина: кога за последно сте чували израза "информационно затъмнение"?

Да бъдеш информиран днес е толкова естествено, колкото и да попаднеш в задръстване – дори и да опитваш да минеш по малките улички, все ще трябва да минеш през голямото кръстовище. Но докато негативите от транспортния феномен са известни на всички, то си струва да се запитаме какво всъщност губим от постоянното ни обливане с информация. Днес живеем на много по-бързи обороти, отколкото преди появата на информационното общество. И тъй като дължината на деня не се е променяла от векове, все нещо трябва да бъде жертвано в името на повечето свършена работа. Какво ли пък пропускаме в забързаното си ежедневие?

Отговорът е едновременно близък и далечен – себе си. Заети с чуждите съдби, предадени в новините, риалити шоутата или социалните мрежи, ние отделяме все по-малко време на самите себе си. На чувствата и на емоциите, на спомените и на мечтите, на самокритиката и на самопознанието. Именно възможността за саморефлексия се губи в огледалото на медиите, обърнато изцяло към външния свят. Без съмнение, за да бъде пълноценна част от него, човек е длъжен да знае какво се случва в обществото, в което живее. Но дали прекалената ни свързаност с този свят не ни унифицира, не ни кара да изгубим собственото си лице?

Задава ли се глобализация на индивида?

Този процес отдавна съществува на макрониво в глобализиращия се свят. Днес можеш да видиш МакДоналдс както на оживената улица в Ню Йорк, така и на оживения пазар в Ню Делхи, както по каналите на Венеция, така и по подлезите на Москва. И докато гледаш тези "здравословни" места за хранене, някой пие Кока-Кола в Кения, а някой кара последното произведение на германската автомобилна индустрия по софийските улици. Основна причина за глобализирането на света е именно бързият и лесен достъп до информация.

Дали тогава следваща стъпка не е глобализация на индивида? Дали печелейки връзката със света, не губим връзката със самите нас? Дали огледалото не се е превърнало в прозорец?