1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кой определя кога да настъпи смъртта?

7 юни 2011

Германците станаха свидетели на един прецедент - за първи път лекар призна публично, че е помогнал на около 200 души да се разделят безболезнено с живота си. Проблемът е, че в Германия това е по принцип забранено.

https://p.dw.com/p/11Vc4
Евтаназията - за и противСнимка: AP

Оказването на медицинска помощ за бърза и безболезнена смърт е забранено от германския лекарски съюз. За първи път практикуващ лекар си призна, че е оказвал подобно съдействие и то в множество случаи. Този прецедент отново разпали дебата за и против евтаназията.

Тежките заболявания и рани вече не водят непременно до смърт, поне в развитите индустриални държави. Причината за това е техническият напредък в сферата на медицината. Той позволява да се поддържат жизнените функции на организма и при най-тежки увреждания. Въпросът е обаче каква стойност има подобен живот и какво да се прави, ако засегнатият човек би предпочел да умре, вместо да води подобно съществувание? Има ли право лекарят да прекрати животоспасяващите мерки и да окаже т. нар. пасивна помощ? Или пък дори да се вслуша в желанието на пациента, като му помогне да си набави медикаменти, които да прекратят страданията веднъж за винаги?

Когато страданията станат непоносими...

Hand mit zwei grünen Pillen Tabletten
Морално ли е да се помогне на безнадеждно болен човек да сложи край на живота си?Снимка: Fotolia/

Тези въпроси на лекарската етика са изключително сложни и се третират съвсем различно в рамките на ЕС. В Германия, например, евтаназията не е забранена със закон, но пък с решение на Лекарския съюз. Така че лекар, който "помага" на пациента си да умре, рискува да се раздели с лекарските си права. Въпреки това германският лекар Уве Кристиян Арнолд призна в телевизионно интервю, че е помогнал на около 200 души да се разделят безболезнено с живота си: "Помагах винаги, когато виждах, че страданията на пациента са наистина непоносими поради развитието на болестта", казва Арнолд.

Преизбраният председател на Германския лекарски съюз Франк Монтгомъри смята подобна помощ за недопустима. Той самият беше инициатор на забраната за евтаназия, която успя да прокара - включително и за най-тежко и безнадеждно болни пациенти. Според Монтгомъри пациентът е в правото си да се самоубие, ако не вижда друг изход, но не бива да включва в това деяние медиците.

Грешка с тежки последици

Специалистът по медицинско право Волфганг Пютц критикува тази принципна забрана. Като съдия той е пледирал и пред най-висшестоящи инстанции за засилване на правата на пациентите, включително и по отношение на въпроса кога да се разделят с живота си. Според Пютц съсловната организация на лекарите допуска грешка с тежки последици:

"Проблемът е в това, че по този начин принуждаваме пациентите да се обръщат към съмнителни, нелегални организации за евтаназия. Превръщаме изпълнението на последната им воля в криминално деяние, като сами доброволно се отказваме от възможностите за контрол при такива случаи", критикува Пютц.

Автор: У. Нойман, Б. Узунова

Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата