Поколение нула

Артуро Флорес си е представял другояче своето бъдеще. Той наближава 30-те. Завършил е публицистика и e журналист по професия. Има и още две магистърски титли. В тази студена зимна сутрин, както толкова често, още от осем часа той се е наредил пред инспекцията по труда на опашка, която се вие чак до ъгъла на следващата улица в центъра на Мадрид. До преди две години младият мъж е бил на работа в една пиар-агенция. Но бива уволнен. Оттогава е безработен и се опитва да се задържи на повърхността с обща работа на черно.

Проклятието да си млад

Този млад журналист принадлежи към възрастовата група, която вестник "Ел Паис" кръсти "поколение нула" - заради нулевия шанс на испанските младежи на пазара на труда. Тежката икономическа криза и безработицата от 20 процента съсипаха перспективите на младите хора. "При толкова скорострелно ликвидиране на работни места подрастващото поколение е най-уязвимата общност", заявява Сантос Руесга, професор по приложна икономика към автономния университет в Мадрид.

В предишните години на икономически бум испанският трудов пазар създаде неимоверно много нови работни места. В кризата обаче онези, които като последни са били интегрирани в трудовия процес, бяха уволнени най-напред. Над 40 процента от испанските младежи под 25-годишна възраст са понастоящем без работа. Мнозинството млади хора в Испания и без това работят на базата на срочни трудови договори, които с оглед на сегашната конюнктурна мизерия биват продължавани само в редки случаи. Дори за отлично квалифицирани висшисти е трудно да се задържат на работа.

Още по-голям е ударът за онези, които нямат никаква професионална квалификация. През последните години мнозина от тях печелеха добри пари в строителството. Днес те спадат към най-големите губещи в кризата. Един такъв случай е 20-годишният Карлос Фернандес. Допреди година и половина, като зидар, той е бил търсен кадър. Сега обаче той принадлежи към армията от безработни, които стоят на опашка пред мадридската служба по труда.

Сбогуване с родината

„На строежа, разказва Фернандес, общите работници печелеха по 1.500 евро на месец”. Затова преди години той си казал, че няма смисъл да се блъска да учи. Едва дочакал да стане на 16, задължителната в Испания училищна възраст, Фернандес напуска училище, както впрочем и 32-процента от младите испанци - двойно повече, отколкото е средният за Европейския съюз индекс. Сега това се връща като бумеранг, защото навсякъде, където почука за работа, му искат поне завършено училищно образование.

Други пък отдавна вече са приключили с търсенето на работа в Испания. 200 хиляди испанци, предимно млади, през последните три години избраха пътя на емиграцията. За разлика от испанските емигранти от 60-те години на миналия век, новото поколение испански преселници е високо квалифицирано. Най-вече млади инженери и архитекти, т.е професионални групи, които са особено остро засегнати от конюнктурния срив, водят листата на онези, които по неволя обръщат гръб на родината си.