С Бог напред към Белия дом

Анализ на Клаус-Дитер Франкенбергер във в. "ФАЦ":

Президентът Обама има поне една грижа по-малко: никой в собствения му лагер не оспорва кандидатурата му за втори мандат. Така той може да се концентрира върху управлението на държавата и набирането на дарения, без да е заплашен да се изчерпа още в самото начало на една дълга предизборна борба. Това предимство не е за подценяване.

При републиканците кандидатите за президентската кандидатура на тяхната партия са много и може да станат още повече. Но фаворитите вече се очертават. Освен това още от сега се вижда колко ожесточена, дори безмилостна ще бъде предизборната битка догодина.

Сезонът на силовата риторика

През 2008 Маккейн нямаше шанс срещу младия вестител на промяната. Но тъй като Обама обеща повече, отколкото даде, и разбира се поради цялостното икономическо положение, републиканците се съвзеха изненадващо бързо. Те надушват шанса да прогонят демократа от Белия дом само след един мандат. Тъй като избирателите са в лошо настроение, мнозина дори разгневени, тъй като положението на трудовия пазар е безрадостно, това би могло да им се удаде. Би могло.

Тъй като преди това републиканският кандидат трябва да изпълни един нелесен номер: от десния край, там, където е базата на републиканците, той ще трябва да се измести към десния център, за да привлече избирателите на този център, разочаровани избиратели на Обама, при това без да отблъсне базата. (Същото се отнася и за демократите, но отляво.) След силовата риторика и фундаменталистките изхвърляния на предизборния сезон това няма да бъде нито лесно, нито обезателно убедително.

Защото повечето от онези, които напират сега напред, са консерватори от най-твърдия сорт: героинята на Чаеното парти, изживяващата се като много набожна, Мишел Бакман, и губернаторът на Тексас Рик Пери, който съчетава икономически с религиозно-културен консерватизъм и който току-що обвини директора на Централната банка в държавна измяна, заради неговата финансова политика. Силни думи. На фона на тези двамата бившият губернатор Мит Ромни изглежда направо умерен - което не е добродетел в очите на днешната републиканска база, а свидетелство за безпринципност.

Пълна програма

Бакман, Пери и останалите вече откриха канонадата срещу "Вашингтон" и срещу "истаблишмента". Това е в немалка степен лицемерно: настроения срещу Вашингтон подклаждат тъкмо онези, които съдействат за обездвижването на американската политика, които предпочитат обструкционизма пред разумния компромис или чиято главна амбиция се свежда до това да провалят политическия си противник.

Разбира се самият Обама също носи част от вината за объркването сред американската публика. Освен това той не показа ръководните качества, които мнозина очакваха от него. През идните месеци избирателите ще получат пълна контрастна програма. А светът отново ще следи какво става в Америка, омаян от живостта на тази демокрация - или ще клати невярващ глава.