По-малкото зло

Дали не наблюдаваме края на “водаческата демокрация” (по Макс Вебер) в лицето на Борисов, която ще бъде изместена от откровени олигархически интереси, скрити зад популярно лице? По повод едно зараждащо се, не от днес, “гражданско движение” Кольо Колев от “Медиана” съветва Първанов да си намери ново лице, защото иначе го чака “политическо самоубийство”. “Проектът е на онези, които искат да натискат политически и икономически институциите отвътре", коментира политологът Огнян Минчев.

Според специалистите ниша е зейнала в политиката, а както знаем, тя не търпи вакуум. Кабинетът на Борисов осигурява и добра хранителна среда на своите конкуренти с грешките, които върши, и, което е по-лошо, с действията, които аха да извърши, пък се уплаши и спре.

АБВ-то на държавното управление

В забавния си текст, озаглавен “Eдно заседание на правителството”, и стъпил върху неговата стенограма, икономистът Георги Ангелов ни пита:

“Може би си мислите, че правителството взема решения на база анализи, статистики и експертни доклади? Грешите.” От прaвителствената стенограма авторът прави няколко заключения.

Първото: “Статистиката не я разбирамe”. Oказва се, че в страната хората се радват на своите пенсии средно 20-ина години, а не само четири, както смята българският премиер.

Второ: “Не можем да смятаме: Всички министри повтарят, че в НОИ има 2 млрд. дефицит. А всеки, който погледне бюджета на НОИ, ще види, че държавата субсидира НОИ с над 4.4 млрд. лева (т.е. дефицитът е 4.4 млрд. лева). Явно никой не поглежда данните, а всички повтарят като папагали неверни твърдения на синдикатите.”

И още: “Частичната национализация не е национализация: Понеже национализираме 0.5 милиарда – а не национализираме останалите 3 милиарда, всъщност няма никаква национализация."

Противоречивите управленски решения объркват и пресата до такава степен, че в един ден никой не разбра какво е решил кабинетът; кой му възразява и кой го подкрепя. В мъглата някои министри се опитаха да произведат “добри” стопански вести като тази от Далечния изток. Китай бил предложил на страната ни да се включи в общ проект с Турция за високоскоростни железопътни превози, съобщиха от транспортното министерство. Бързата железница като нищо ще се нареди в плеядата сензационни инвестиционни и инфраструктурни проекти, сред които пистата за Формула 1 и 12-хиляди бивола на Доган, коитo щяха да решат проблемите на закъсалите тютюнопроизводители.

Абсурдно звучи и призивът на един министър хората да не трупат спестявания в банките, защото парите им не произвеждат продукт и лишават хазната от ДДС. За да инвестират в производството, правителството, както пише в. “Труд”, поне не трябва да се люшка от една необмислена идея към друга.

Ревизирани решения – частична подкрепа

В свое интервю през седмицата бившият премиер и един от лидерите на Синята коалиция – Иван Костов, по сходен начин обосновава решението да не подкрепят бюджетите на НЗОК и НОИ, кактo и целия бюджет. “Вземаш парите и не знаеш за какво ще ги харчиш. Така не се прави, не е честно към данъкоплатците. Същото е и с НОИ. Пълна или частична национализация на професионалните фондове е посегателство над частната собственост.”

Но и възраженията на синята коалиция към ГЕРБ са някак частични. Защото: “Станем ли опозиция на това правителство, ще дестабилизираме още повече страната и ще я поведем към политическа криза. Това е много по-голямо зло от сегашното”, разяснява Костов в интервюто си пред “24 часа”.

Déjà vu

Българският премиер вероятно е изправен пред старата дилема: да сменя няколко министри или да паднем всички заедно? Едно е сигурно – днес никой няма интерес от краха на правителството. За едни политици е късно, за други – още е рано, а избирателите са много уморени.

"Знаете ли Бойко на кого започва да ми прилича? На Любен Беров. Същата неспособност да се действа, същият опит да се угоди ту на “Атака”, ту на ДПС", слага последния щрих върху портрета му Костов.

Ако не действа бързо, Борисов ще се провали, а интелектуалците, чийто кумир бил, първи щели да го съборят в прахта. Тук просто се налага да възразим: Бойко Борисов не е бил идол, кумир, а и проект на български интелектуалци. И не в техните среди са набирани членовете на неговата партия. За едно обаче Костов е прав: ако икономическата криза се комбинира с политическа, катастрофата ще е пълна. Затова ще трябва да изберем частичната. Макар че тя звучи така примамливо, както и частичната национализация.