Най-екстравагантните експерименти

През 1920 година на руския лекар Сергей Бруконенко се удало чрез прост апарат да продължи с цели 3 часа живота на главата на куче, която била отделена от тялото. Интересен експеримент, но мнозина биха се запитали дали това не е някаква форма на садизъм.

През 1984 година изследователите Април Круско и Кристофър Ветцел изследват 114 кафенета в САЩ с цел да разберат доколко физическият контакт между сервитьор и клиент оказва влияние върху бакшиша. Ето е резултатите: При леко потупване по гърба бакшишът се увеличавал с 14 процента, а при докосване на ръцете бакшишът скачал с цели 37 процента.

Дрогираният слон и нехаещото куче

Изследователи от шотландския университет Стърлинг си поставили въпроса дали хората под вода и на сушата имат еднакви възприятия за нещата. За целта те пускат осем водолази на дъното на морето и за контрол осем водолази в пълна екипировка на плажа. Всички те през слушалки трябвало да възприемат определени думи. Двете групи се представили абсолютно еднакво.

Дали кучетата помагат на своите господари при нещастен случай и по някакъв начин сигнализират, че е нужна помощ? Изследователи от университета в Онтарио убедили 12 собственици на кучета да симулират сърдечен инфаркт в парка. Нито едно от кучетата не предприело нещо за своя господар...

Колко ужасяващи трябва да бъдат обстоятелствата, за да не може човек въобще да заспи? В търсенето на отговор на този въпрос през 1960 година шотландски изследовател фиксирал отворените клепачи на трима мъже с тиксо, подложил ги на периодични електрошокове, принуждавал ги да гледат в микроскоп и допълнително пускал много силна музика. След 8 до 12 минути всички хъркали дълбоко...

Слонът Туско, който живеел в зоопарка в Оклахома, бил инжектиран с най-голямата доза ЛСД, която може да понесе живо същество. Изследователи инжектирали в Туско 3 000 пъти по-голяма доза ЛСД от тази, която понася наркозависим човек. Слонът пощурял, наложило се да му бъдат инжектирани големи количества успокоителни, но в рамките на 3 часа той издъхнал.

Хлебарки-спринтьори и деца-гризачи

Психологът Робърт Цайонг се посветил на въпроса дали хлебарките могат да тичат по-бързо, ако са пред публика. За целта той поръчал миниатюрен стадион и населил скамейките му с хлебарки. И о, чудо! Действително "публиката" дала криле на състезателите-хлебарки.

През лятото на 1942 година американският университетски преподавател проф. Лорънс Лишан решил да докаже, че хората са способни да учат насън. За целта той малтретирал 20 деца в продължение на 45 нощи с изречението "Ноктите ми са ужасни на вкус". Резултатът: след тези среднощни "изтезания" почти всички деца престанали да си гризят ноктите...