1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Лошите табиети на южняците ще излязат скъпо

ДВ/АП/СГ/ВШ27 април 2010

Европа трябва да създаде икономически и политически механизъм, който да осуети превръщането на противоречието между Юга и Севера в пукнатина, която да погълне ЕС, пише Алън Позенер в уводна статия за в. "Ди Велт".

https://p.dw.com/p/N7RD
Не всички в ЕС са неопетнениСнимка: flickr/Nordlichter4

Смесицата от превишени държавни разходи, раздут социален бюджет, противящо се на реформите население и неефективна икономика застрашава не само Гърция, но също Португалия, Испания и Италия. Докато Европа се занимаваше със спешно необходимото източно разширяване и напълно излишния конституционен дебат, на южния фланг възникна един проблем, който днес поставя под въпрос не само общата валута, но и проекта Европа изобщо.

Въпрос на политически манталитет

Symbolbild Depression Weltschmerz zerbrochene Welt
Как да се спре разпадането?Снимка: picture-alliance/dpa

Трябва да се знае, че излизането на една или повече страни от еврозоната ще постави под натиск останалите. Колапсът на евросъюза ще доведе до Европа на различните скорости - не в посока интеграция, а в посока дезинтеграция. Европейският проблем по линията Север-Юг не е въпрос на конфликт между германска маниакалност и средиземноморска креативност, нито пък между протестантска и католическа трудова етика. Това е въпрос на воля за власт: има ли Европа волята да играе роля в света на 21 век, доминиран от Америка и Китай?

На първо място трябва да се разбере откъде произтичат проблемите на южните страни. Те са преди всичко от политическо естество. До средата на 70-те години Гърция, Испания и Португалия се управляваха от фашистки режими, които в иберийските страни бяха в съюз с католическата църква, консервирайки тамошните обществени и властови структури. Перспективата за присъединяване към ЕС беше козът на кекавите демократични сили, също както днес е коз за реформистите в Турция и на Балканите. Като член-основател на Общия пазар и като демокрация след войната, Италия представлява само привидно едно изключение; всъщност заплахата от ляв или десен пуч там беше доскоро съвсем актуална.

Във всички тези страни лоялността на населението бе спечелена преди всичко с държавни - а сетне и с европейски - благодеяния. Само че тази политика не може да бъде следвана повече. Влизането в еврозоната, което отряза девалвацията и инфлацията като изход, демонстрира тази истина на южняците много по-бързо, отколкото би станало без еврото. Затова излизането от еврозоната би могло най-много да отложи, но не и да реши проблема.

Нов късноримски упадък?

Ако излизането не е смислена алтернатива; ако искаме еврото да остане една силна валута; ако Европа желае да бъде все така най-успешния в света износител на демокрация и човешки права - тогава Европа трябва да създаде икономически и политически механизъм, който да осуети превръщането на противоречието между Севера и Юга в пукнатина, която да погълне ЕС. Това ще струва пари и усилия. Но както казва германският външен министър Гидо Вестервеле: в противен случай ни очаква само късноримски упадък. Този упадък струва на Рим неговата империя и тласна континента в една тъмна епоха, която продължи хиляда години.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми