Лаура, сестрата на Лолита

В продължение на 30 години в сейфовете на швейцарска банка се съхраняват 138 индексни карти, изписани с молив и със ситен почерк на английски език - ръкописът или по-точно записките по планирания последен, незавършен роман на Владимир Набоков "The Original of Laura" ("Оригиналът на Лаура" ), излязал сега и на немски език под заглавие "Das Modell für Laura" ("Модел за Лаура"). Преди смъртта си писателят повелява на жена си и сина си Дмитрий ръкописът да бъде изгорен. В началото на тази година обаче Дмитрий Набоков обяви решението си записките на неговия баща да бъдат издадени. Части от фрагмента бяха публикувани най-напред в американското списание "Плейбой". Скоро след това се състоя едновременната премиера на романа в САЩ и Европа.

Скромна аритметика

Отваряйки сензационната книга, публикувана сега в немски превод в издателство "Роволт", читателят ще бъде доста изненадан. В предварителните информации за романа ставаше дума за откъслечни записки, които Набоков нахвърля върху малки картончета, ставаше дума за фрагменти и чернови, докато публикуваното издание е всъщност доста обемисто. Обхваща над 300 страници. От друга страна, без двата предговора, послеслова и коментара, а и най-вече без факсимилетата на 138-те индексни карти, - без всичко това остават не повече от стотина страници текст.

Напечатаното на тези стотина страници представлява съответно текстът на всяка индексна карта, който в повечето случаи е не по-дълъг от десетина реда. Ако се пресметнат всички редове, ще се съберат вероятно не повече от тридесетина страници текст, написани от Набоков. Цялата тази аритметика дава представа какво, собствено, може да очаква читателят от текста: а именно, относително подробното начало на романа, някъде до петата глава, както и набелязаният финал. Ядрото на практика липсва. Сюжетът се разгадава само в най-общи линии.

Лаура на търг

Според британския писател и критик Мартин Еймис, който въпреки пристрастието си към Владимир Набоков остро разкритикува публикуването на незавършения му роман, решението на сина Дмитрий да продаде ръкописа с недовършени мисли и фрапантни правописни и пунктоационни грешки е скандално. Пред британския "Гардиън" Еймис изтъква, че това е просто лош удар по името на Владимир Набоков. Че престъпвайки волята на бащата, синът Дмитрий се грижи съвсем не само за интересите на световната култура, сочи и фактът, че той предостави на търг индексните карти. Аукционът, с който са се нагърбили специалистите от "Кристис", ще се състои в началото на декември. По принцип ръкописите на Набоков са голяма рядкост и се очаква стойността на "Лаура" да достигне сума между 400 и 600 хиляди долара.

Ерос и Танатос

Означава ли това обаче, че "Лаура" не си заслужава да се прочете, че книгата е интересна единствено за неколцина специалисти върху творчеството на Набоков? Едва ли! Както отбелязва един критик, макар и да не сме в състояние да възстановим архитектурата на романа, можем все пак да се насладим на строителния му материал. Дори и във фрагментите си личи големият майстор на прозата. Почти уникални са, например, откъсите, в които става дума за болестта и смъртта. Набоков пише за себе си, за своите усещания и дори възнамерява подзаглавието на романа да бъде: "Забавата на смъртта". Писателят изпробва изобретената от самия него техника на "хипнотранса": "Изнамерих изкуството да не мисля за тялото си, за живота си, за духа си. Да не мисля за мисленето - изпълнено с наслада самоубийство, прекрасно самоизличаване."

Трудно е да се съди за литературната стойност на фрагмента, озаглавен "Оригиналът на Лаура". Повечето критици говорят в най-добрия случай за това, че еротиката заема централно място в него. Паралелите със знаменитата "Лолита" са очевидни и дори изрично подчертани от автора. Само че фрагментът се отличава с още по-голяма откровеност. И все пак не бива да се забравя, че това е само "строителен материал" - как е щял да изглежда целият роман, какво място биха заемали в него еротичните сцени, може само да се предполага.