Защо цар Киро, а не мутрата Гошо?

На 23 октомври в България ще бъде избран нов президент. Дълго време политическите дрязги бяха обичайните. През септември обаче предизборната кампания се сдоби с рязък етническо-националистически акцент - пише левият берлински всекидневник "Нойес Дойчланд" и продължава така:

Село Катуница край Пловдив не се различава от останалите в региона. В центъра има автобусна спирка, бензиностанция, няколко магазина, постоянно присъствие на пиещи кафе пенсионери пред кафенето. Има много лозя, а всяка втора къща е неизмазана - типично за страната. Както в много от българските села, и тук живеят роми. На 17 септември обаче един 19-годишен българин е прегазен от микробус, натоварен с роми. И потичат остри взаимни обвинения. Българите палят домовете и колите на свързаната с инцидента ромска фамилия. Техният бос, наречен "Цар Киро", отправя в отговор смъртни заплахи.

Налудничавите идеи на Сидеров

Протести срещу ромите започват и в други части на България. В много от селата и градовете се стига до безредици със стотици задържани. Една от протестиращите в Асеновград жени заявява пред телевизионните камери: "Ние плащаме данъците си и се държим нормално, докато циганите са привилегировани." Това мнение е доста разпространено в страната.

Други гласове почти не се чуват в общественото пространство. В анкета на програма "Хоризонт" един от запитаните казва, че е доста своеобразно това, че при споменаването на привилегиите всички сочат все ромите, а никой не отива да протестира пред големите фирми или политическите централи. Защо само против цар Киро, а не и срещу мутрата Гошо?

"Не става дума за етнически конфликт, а за престъпна проява" - каза вътрешният министър. Въпреки изявлението му ден след избухването на безредиците премиерът Борисов и президентът Първанов посетиха Катуница. "Най-лошото би било предизборната кампания да се етнизира" - подчерта Първанов и продължи: "Ако стигнем дотам, не ни очаква нищо добро."

Обществеността долови за какво става дума малко по-късно, при заседание на парламента в София. Тъй като една партия, чието влияние спадна в последните месеци, излезе отново на върха - националистическата "Атака". Нейният шеф Волен Сидеров разкритикува държавата, поддържаща в продължение на 20 години защитен чадър над циганските барони, и нарича това "срам за парламентаризма, който оставя българите сами да търсят решение на циганския проблем". Пред журналисти той поиска партията му да поеме контрола над МВР, "тъй като ние знаем как се ръководи полицията, за да се гарантира сигурността на българските граждани".

Искането звучи налудничаво и наистина е нереалистично. Но Сидеров и съпартийците му не са екзотика за България. В програмен план "Атака" се възприема като представителка на всички, "които по произход или душевност са българи". Тя определя като свои основни врагове турците, ромите и чуждестранния капитал. С тази програма партията се класира през 2009-та година като четвърта политическа сила, а в момента оказва частична подкрепа на управляващата партия ГЕРБ на премиера Борисов. На президентските избори през 2006 г. Сидеров стигна до балотаж с Първанов. И макар да падна с 25 процента срещу 75, все пак за него гласуваха цели 1,5 милиона души.

Да те напсуват на циганин

Сега Сидеров се кандидатира отново. На въпроса на държавната телевизия дали като президент би бил президент и на ромите, той отговори: "Бих бил президент на всички, които са лоялни към държавата - мястото на всички останали е в затвора. Или на строежа на магистралите."

С тези свои позиции "Атака" се цели към сърцевината на обществото. Спрямо избухналите отново ромски проблеми в страната така и така съществува широк исторически консенсус. В България /както и в други страни от Югоизточна Европа/ думата "циганин" е една от най-обидните. Вицовете за роми са като вицовете за евреи. Но и в по-изисканите среди има предразсъдъци: мързеливи, тъпи, престъпници.

Много вероятно е безредиците да останат само един мрачен епизод. Тъй като макар България да остава най-бедната държава в Европейския съюз, в момента там е много по-спокойно в икономически план, отколкото през последните 20 години. Което позволява на правителството да се гордее с това, че България е "остров на стабилността в региона". Без да се споменава, че България доскоро печелеше много от "първоначалното финансиране" на присъединяването й към Общността през 2007. Но това финансиране намалява все повече.

Директорът на Агенцията за инвестиции Борислав Стефанов изнесе алармиращи данни за печалбата на чуждестранните фирми: само трите най-големи са превели в първото полугодие на 2011 точно 500 милиона евро на концерните-майки - пари, които няма да бъдат инвестирани в България. Фактът, че на този фон държавната фирма "Булгартабак" бе приватизирана за 100 милиона евро, налива допълнително масло в огъня.

Към всичко това трябва да се добави и демографският проблем на България. През 1990 населението на страната е 9 милиона, днес - 7,5. Основните причини са спадът в раждаемостта и заминаването на 800 хиляди българи за чужбина. "При това става дума за най-квалифицираните хора, в разцвета на силите си", обяснява историкът от Софийския университет Борис Вълчев. Действително българите, които през 19 век дават тласък на възраждането на нацията, са били все преди това в чужбина, "но те са имали тогава ясната цел да се върнат. Днес няма нищо подобно. И изселването ще продължава", опасява се Вълчев.

Двубой за най-високия пост

В това отношение и новият президент едва ли би могъл да промени нещо. Социологът Михаил Мирчев предрича подобно на повечето наблюдатели балотаж: между кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, издигнат от Социалистическата партия. Според Мирчев шансовете на Калфин са нараснали с избора на кинозвездата Стефан Данаилов за вицепрезидент.

Мирчев смята, че поражението на кандидата на ГЕРБ рязко ще спука балоните на симпатията, на които партията все още се носи. Ако популистите от ГЕРБ изгубят, няма да се предизвикат предсрочни избори, но поражението за управляващата партия ще е мъчително.

Засега не е ясно какво място ще заеме оттук нататък "Атака". Много вероятно е партията да запази позициите си, включително индиректно като спасителка на ГЕРБ. "Унгарските обстоятелства", т.е. комбинацията от индоктриниран популизъм и дяснорадикален национализъм, не изглеждат невероятни за България - заключава "Нойес Дойчланд".