Да се готвим ли за повече катаклизми?

Последното тежко заметресение удари Турция рано сутринта в понеделник. В същото време новините все още са пълни с информации за последствията от трусовете в Чили и Хаити. Това ни кара да мислим, че в последно време земята се люлее все по-често. Учените обаче казват, че въпреки привидното нарастване няма доказателства за фактическото увеличаване на трусовете.

Верижна реакция?

Броят на трусовете по земното кълбо е доста константен, макар и да има сериозни колебания, казва проф. Волфганг Фридерих, геофизик в университета в гр. Бохум. Статистиките на Геологическия институт на САЩ по програмата за наблюдение на опасните земетресения сочат, че броят на трусовете с магнитуд между 7 и 7,9 по скалата на Рихтер е останал стабилен през последните 10 години със средно по 13 годишно. Не е имало повече от четири земетресения със сила между 8 и 9,9 за същия период от време. А броят на измерените слаби трусове и шокове е почти безкраен, обяснява проф. Фридерих.

Земята се състои от четири слоя: вътрешното ядро, външното ядро, мантията и земната кора. Взети заедно, земната кора и горната част на мантията съставляват литосферата, слой с дебелина от 50 км, състоящ се от т. нар. "тектонични плочи". Тези плочи, както е известно, се разместват и съдържат много пукнатини, които карат плочите да се разминават помежду си. Повечето трусове стават именно между тези тектонични плочи. Те извършват хоризонтални или вертикални движения, така че една плоча се подпъхва под другата. Възможно е и смесено вертикално-хоризонтално движение.

По-голямата част от тектоничната дейност на Земята е в района на Тихия океан. Други известни земетръсни зони се намират в Атлантическия океан и Пукнатината Сан Андреас в Калифорния. Сеизмологичното моделиране и математическите изчисления сочат обаче, че отделните земетресения водят до "отприщване" на напрежение в други райони по света.

Случайност или закономерност?

Това заключение, в комбинация със статистическите данни, е допринесло за разработването на теория, съгласно която големите земетресения като последните в Хаити и Чили могат да освободят напрежение в други части на тектоничните плочи или да го увеличат другаде, с потенциал за прерастване в земетресение в друг световен район. "Проблемът е в това, че трябва да докажем, че не става дума за случайност, което обаче е много, много трудно", казва проф. Фридерих.

Някои учени твърдят, че са относително сигурни, че след земетресение напрежението се преразпределя по други места на тектоничната плоча. Но дали този ефект е свързан с второ, последвало по-късно земетресение, не е лесно да се докаже. Че земетресението в Чили се разрази кратко време след това в Хаити, все още може да се смята за случайност, казва проф. Фридерих от Бохумския университет.