1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Да не пилеем енергия за Спаска Митрова!

16 март 2010

България и Македония трябва да преосмислят миналото, за да преодолеят езика на омразата, смята бившият македонски външен министър Слободан Чашуле. Вместо това обаче те пилеят време по случая "Спаска Митрова", казва той.

https://p.dw.com/p/MUCP
Чашуле: Време е да огледаме дълбоко и искрено битието сиСнимка: DW-Montage/bilderbox.de

Със Слободан Чашуле разговаря Александър Андреев:

АА: Запознат ли сте с проекта за договор между България и Македония?

СЧ: Да. Не съм виждал пълния текст, но в нашето публично пространство вече излязоха детайли, въз основа на които може да се получи пълноценна представа. И за двете общества е добре дошъл всеки договор, който допринася за подобряването на добросъседските отношения. Трябва обаче да се внимава в такива документи да не присъстват не докрай дефинирани и изяснени въпроси.

АА: Кои, например?

СЧ: Опасявам се, че без да се дефинира докрай езикът на омразата, без да се дефинира докрай значението на общата и самостоятелната история, без да се дефинира докрай начинът, по който българската страна се отнася към македонската нация като новосъздадена, или като автономна балканска нация; ако не успеем по един европейски начин да формулираме и да хармонизираме тези въпроси – без да се влияем от политическата конюнктура или от други фактори на Балканите – ние ще се натъкнем на допълнителни проблеми.

Slobodan Casule Aussenminister Mazedonien 2001 bis 2002
Слободан ЧашулеСнимка: AP

Откъде произлиза омразата?

АА: Но как могат да се дефинират тези въпроси? Как може да се даде отговор?

СЧ: Аз, например, смятам, че и двете общества трябва да елиминират езика на омразата. Между другото, доста често, когато уж дефинираме определени въпроси – например проблемите, произтичащи от Втората световна война – това може да се използва за злоупотреба или за език на омразата.

Така се стига дотам, че дори самото споменаване на определени исторически факти от едната страна, в другата може да се тълкува като език на омразата. За мен има обаче нещо още по-проблематично: откъде произлиза омразата? Смятам, че ние, и двете държави, трябва да седнем и дълбоко и искрено да огледаме собственото си битие и да престанем да предявяваме претенции едни към други, да престанем да се плашим едни от други. Ние сме два исторически фактори на Балканите и колкото по-бързо го признаем – толкова по-бързо ще станем и фактори в ЕС.

АА: А смятате ли, че София се опитва да поставя на Македония условия, за да подкрепи приемането й в ЕС – подобно на Гърция в спора за името?

СЧ: Боя се, че е така. Но не защото така мисли българската общественост или българският народ, който е наш братски народ. Причината е, че във времена на криза политиците, като няма какво друго да предложат, за да се удържат на власт, за да запазят рейтингите си, преувеличават значимостта на определени въпроси. Боя се, че ако не седнем сега да поставим с пълна яснота всичките тези деликатни въпроси и да се отнесем със зрялост към тях, заради някои от тези исторически недоразумения (които не са страшни и са отстраними), утре България може да постави допълнителни въпроси в хода на предприсъединителните преговори на Македония и да затрудни отварянето и затварянето на глави по преговорите.

Така че е добре всичко това да се разчисти сега, с договор. Но този договор трябва да има основополагащ характер. А понеже става дума за двустранен договор, и двете страни трябва да работят по него, тоест – българското предложение може да бъде само инициатива. В бъдещия договор трябва сериозно да се поставят същинските въпроси, тъй че да не се появят утре и да затруднят интеграцията на Република Македония в ЕС. За разлика от Гърция, която трудно свиква с тази мисъл, за България е ясно – и България го доказа, като първа призна Македония – че Балканите не могат да бъдат стабилни, няма да доживеят да станат фактор в Европа, ако не се извърши докрай реинтегрирането им в ЕС. А без Македония такава реинтеграция е невъзможна.

Случаят "Спаска Митрова" - политизиран от самото начало

Symbolbild Hammer im Gerichtssaal
Чашуле: Съдът е независимСнимка: picture-alliance/ dpa

АА: И накрая, г-н Чашуле, защо случаят "Спаска Митрова" изостри така реториката между двете страни в момента?

СЧ: Мисля, че това е една глупост. Тъкмо от такива неща се безпокоя: че чрез манипулации може да се създаде сериозен проблем. Тук става дума за тежка, трудна, бих казал дори трагична брачна ситуация, в която едната страна се опитва да представи проблема като етнически или политически.

Проблемът на Спаска би бил истински, ако македонската държава наистина водеше такава политика по отношение на всички, които се смятат за членове на друга общност, особено за българи. Но това не е генерална политика, така че аз мисля, че във времена, когато няма какво друго да се предложи на нашите осиромашели, да не кажа гладни народи, се вади Спаска Митрова, която води битка за родителските си права, но я води така, че вреди и на себе си, и на детето, и на двете държави.

Съдът се е произнесъл според закона. Лично аз не мога да коментирам решението му, но в момента върху съда се оказва външно въздействие, а това противоречи на правилата на ЕС, към който Македония се стреми, а България вече се присъедини. Според тези правила съдът е независим. Тоест, ситуацията е политизирана от самото начало, а това не е от полза за нито една от двете страни в момент на криза. (България като по-голяма страна дори сякаш е по-тежко засегната от кризата.) Тоест, в момента имаме прекалено много други предизвикателства, за да пилеем време и енергия за Спаска Митрова, която може да си търси правата по друг път – чрез обжалване по обичайния съдебен ред. Иначе лично аз съм на страната на майките в такива спорове, смятам, че до определена възраст децата трябва да растат край майка си, това е природен закон.

Автор: Александър Андреев, Редактор: Даря Попова-Витцел