1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

BUL 3003 Osteuropa Atomenergie

Автор: Благородна Григорова, Редактор: Васил Шопов3 април 2011

Катастрофата в Япония накара германските политици да преосмислят ядрената си политика. И българското правителство показа първи признаци на колебание, но не се отказва от ядрените си амбиции.

https://p.dw.com/p/10kAR
Източна Европа и атомът - докато смъртта ни раздели?Снимка: dapd

"АЕЦ-ите са гарант за енергийната ни независимост" и "централите ни са сигурни" - така звучат официалните аргументи в почти всички страни от Източна Европа и след катастрофата във Фукушима. Унгария, Румъния, Полша, Чехия и Турция не виждат повод да се отказват от ядрените си планове.

Полският премиер Доналд Туск, който от 2007 година форсира ядрената енергетика, дори предупреждава обществото да не изпада в истерия заради случилото се в Япония. Причината за катастрофата във Фукушима била земетресението и последвалото го цунами.

Bulgarien - Atomkraftwerk Belene
София - за тримесечен мораториум върху "Белене"Снимка: picture-alliance/ZB

АЕЦ = мост?

Турският му колега Ердоган е още по-краен в изказванията си: "Земетресенията рушат много неща. Например мостове. Означава ли това, че не трябва да строим повече мостове?"

Анкара, както и Варшава искат тепърва да навлязат в ядрената енергетика. За разлика от Полша обаче Турция се намира в застрашена от земетресения зона. Има и други разлики: докато 65 процента от поляците - според актуално допитване до 13 000 души - са за развитието на ядрената енергетика, турското правителство не може да се похвали с такава широка подкрепа. Социологическо проучване сочи, че 60 процента от турците не искат в страната им да се строят АЕЦ-и.

И Румъния продължава да преследва ядрената си стратегия. В АЕЦ Черна вода, на 165 километра от Букурещ, ще се построят два нови реактора. Досега там не е имало аварии, но пък и Румъния се смята за земетръсна зона. Няколко дни след катастрофата във Фукушима ЕК призова правителството да подсигури по-добре новите реактори в Черна вода от възможни трусове. Лучан Биро, председател на румънската ядрена агенция, отхвърля възраженията по отношение на сигурността на централата: "Според първоначалния проект АЕЦ Черна вода може да издържи на трусове със сила 8 по скалата на Рихтер. Нови тестове доказат, че тя би устояла дори на трусове със силата 8,5 по Рихтер. Разликата се дължи на новите технологии за измерване. С други думи състоянието на централата е по-добро от първоначално предполаганото."

Желанието на ЕК да завиши стандартите за сигурност след Фукушима е разбираемо, казва още Биро и допълва, че АЕЦ Черна вода е сред 50-те най-сигурни централи в цял свят.

Kernkraftwerk Cernavoda Rumänien
И Румъния се смята за земетръсна зона...Снимка: picture alliance/dpa

Аргументите "за" нямат край...

И унгарските, чешките и словашките централи са оборудвани да устояват на трусове, убеждават правителствата, които искат да разширят мощностите на съществуващи вече АЕЦ-и. Хърватия е една от малкото източноевропейски страни, която няма АЕЦ на територията си. Въпреки това държавната електрическа компания държи половината от дяловете на словенската АЕЦ Кръшко, строен в бивша Югославия. Кръшко се смята за един от най-застрашените от земетресения райони. Съобствениците на централата обаче поясняват, че тя може да издържи на трусове със сила 7,2 по скалата на Рихтер.

Всички тези аргументи се обезсилват на фона на поредната авария, този път в АЕЦ Кръшко. Преди броени централата се изключи автоматично. Причината за аварията била прекъснатото електрозахранване от Загреб, казва говорителка на централата и уверява, че не съществува опасност от изтичането на радиация. АЕЦ Кръшко все още не работи, въпреки първи опити за включването й.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми