1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В режим на възбуда

6 април 2010

Напрежението, владеещо България, не идва от зрелищността на зачестилите публични арести или страстите на Великденските празници. То се трупа и нагнетява от години, при това пропорционално на безнаказаните престъпления.

https://p.dw.com/p/MnrN
Аман от зрелищност!Снимка: AP

Коментира Мирела Иванова:

Заместник градският прокурор на София Роман Василев, който ръководеше акцията по задържането на бившия военен министър Николай Цонев, си направи отвод. Из новините на в. Труд

Дискусиите около страстните арести през Страстната седмица и изтървалия нервите си прокурор Роман Василев се водят на всички обществени нива: от медийно до трапезно. Позициите – обичайно - застъпват двете крайности, а премиерът Борисов - също обичайно - ги обобщава в препоръката да не проявяваме прекомерно милосърдие към тези, които безмилостно разграбиха държавата.

Iran, Petros e sabz, Karikatur von Ali Akbar Mohammad Khani
Преувеличенията нямат крайСнимка: Ali Akbar Mohammad Khan

От крайност в крайност

Защо полицейските акции радостно възбуждат едни, мнозинство в случая, и отчайват други? Само поради своята свръхзрелищност ли? Без съмнение преувеличението в показността е отговор на предишно преувеличение: в самомнителните демонстрации на пълна недосегаемост. А те траят от години и нагнетяват твърде взривоопасни масови настроения, които избиват ту в крайни лумпенизации - цели партии се основаха на този принцип, ту в смразяващи прояви на битова жестокост…

Всеки от нас, българите, зорлем бе превърнат в безсилен свидетел на престъпления, извършени от хора по върховете на държавата. Помня как чичо Иван, приятел на покойния ми баща, и дългогодишен честен служител от Стопанска милиция, а сетне и полиция, разказваше за сделките на един от министрите в Беровото правителство, за чудовищните милиарди, с които е ощетена държавата, за политическия чадър над престъпленията на въпросния министър, за невъзможността да бъде озаптен или наказан, и накрая се разплака. Помня и как във високото на Рила, край езерото Бъбрека, друг почтен човек ни разкриваше схемите, по които се разпродава имуществото на Първа българска армия, на която той бе служил до пенсионирането си, и също се разплака.

За масовото накипяване

Десетки хиляди са хората, чието огорчение не е породено от факта, че не са допуснати до големия грабеж, те страдат и се поболяват от самия грабеж, от безучастието на държавните институции и съдебната система спрямо извършените престъпления.

Austellung Istanbul Next Wave
Стига безучастие!Снимка: DPA

Затова и днес вече изглежда недостатъчно публичните тайни да излязат наяве, твърде нагнетено е очакването виновните, или поне двама-трима от тях, да получат заслуженото, при това с гръм и трясък, на колене, с белезници и прочие. Налице е едно масово обществено накипяване, родено и от кризата, и от застиналата във високомерната си казуистика съдебна система, и от прекрачването на всички общочовешки и морални разбирания и граници за добро и зло през годините.

Достатъчно е да си следил журналистическите разследвания на един от интелигентните ни всекидневници за делата на министър Цонев още преди да стане министър, за да си изтървеш нервите. А колко ли още знае прокурорът Василев, за да избухне… С това искам да кажа, че подир преувеличението на престъпленията ще трябва да минем и през преувеличението на днешните полицейски екшъни, за да достигнем до нормалната и зряла умереност, в чийто режим съществуват нормалните държави.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми