Българската технология на замазването

Преди десетина дни заради няколко телефонни разговора възникна въпросът защо, въпреки обявената безкомпромисност към нарушителите на закона, самият министър-председател се е загрижил лично никой „да не закача” една фирма с отнет лиценз. Щом, както казва той, не е направил „нито едно действие”, от което да се срамува и „което да не е по закон", отговорът на въпроса би трябвало да е много лесен. Отговор обаче все още няма и, ако се съди по събитията от последните дни, няма и да има. Вместо това се прави всичко възможно, за да се замаже и забрави самият въпрос.

Подмяна на контекста

„Така нагло и така, както виждате, пускат, и не на последно място с добре подбрани истини. Като подберете няколко истини, взети от различен контекст, се получава нещо, което действително може да отврати човек”. Така премиерът в едно от пестеливите си обяснения описа технологията на компроматите. Описанието обаче точно приляга и на технологията на замазването.

Най-напред, за да се избегнат конкретните обяснения на конкретния „контекст”, тя включва подмяната му с друг, по-удобен контекст. За целта от собственото мнозинство в парламента бе поискан и получен вот на доверие за цялостната политика на правителството. Така се говори за магистрали и еврофондове, а не за акцизи и контрабанда.

Дебатът освен това се извиси до „изключителното политическо мъжество, характер и воля” на „обречените да успеят” управляващи, та всички, сякаш се бяха наговорили, забравиха да зададат директно простия, но досаден въпрос за телефонните разговори. Което пък вероятно даде повод на премиера да благодари и на най-отявлените си опоненти, че не са се подвели и са се държали „по европейски”.

Истини, полуистини и измислици

В технологията на замазването паралелно с подмяната на „контекста” вървеше и подмяна на едни „добре подбрани истини” с други, също така добре подбрани, поднесени на премерени порции, истини, полуистини, предположения и откровени измислици, чиято достоверност публиката няма как да провери.

Така най-напред научихме, че шефът на митниците наистина е бил подслушван, в което никой не се и съмнявал. Той не бил лично заподозрян в престъпление, но въпреки това подслушването било напълно законно.

После в навечерието на вота на доверие независимата прокуратура ни представи като своя недовършената „експертиза” на МВР. От нея научихме, че записите са презаписи, което също отдавна беше очевидно. После прочетохме куп специализирани термини, които за всеки, що годе технически грамотен, не доказват абсолютно нищо. Останалите обаче трябваше да останат с впечатлението, че „би могло” записите да са и манипулирани.

Записите са унищожени, забравете!

Накрая, като по поръчка, по време на самия вот на доверие едновременно до всички медии изтече „информация” от необявен, но известен на всички високопоставен източник от прокуратурата, че приложените спрямо шефа на митниците специални разузнавателни средства са унищожени. Тоест, изтеклите записи няма с какво да бъдат сравнени. Следователно те са или подправени, или недоказуеми.

Новината радостно развърза ръцете на всички. Подслушвалите казаха, че не помнят да са чули разговор между шефа на митниците и премиера. Подслушваният изведнъж събра смелост да обяви, че именно този разговор „е пълен фалшификат”. Премиерът пък си възвърна усмивката и заключи, че „компроматите са празна работа, която никак не се изплаща.”

Сега всеки според симпатиите си може да си избере на кого да вярва. А на онези, на които, без да са на страната на „нелегитимните тъмни сили”, не им е все едно в каква държава живеят, за които е важно да се знае цялата истина, защото иначе само едни тъмни сили ще се сменят с други, им остава да живеят с тоталното отвращение или да забравят.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев