Без Гърция еврото загива?

Всички говорят за това - има опасност (или шанс, според гледната точка), гърците да излязат от еврозоната и да си върнат драхмата. Дискусията се подклажда от това, че страната междувременно реално е застрашена от държавен банкрут. Тя среща все по-големи затруднения да изпълнява задълженията си към кредиторите и ще се препъне още на следващия падеж. Логичната последица от това е излизане от еврозоната.

Защитниците на разцеплението на еврозоната се аргументират, че излизането на Гърция от нея може да стане безпроблемно. Банките и без друго до голяма степен са отписали гръцките дългове, а защитният чадър ESFS е достатъчно голям, за да могат банките при нужда да се рекапитализират.

Банкрутът - по-добрата опция!

Не може обаче да се смята, че на другите страни от Евросъюза им е все едно, дали като член на валутния съюз Гърция ще обяви банкрут и успоредно с това ще смени еврото с нова драхма. Излизането от еврозоната в никакъв случай не е по-добрата възможност. Освен това държавният банкрут не налага задължително и напускане на еврозоната. Гърция би могла просто да преустанови плащанията на дълговете си, независимо дали е в или извън валутния съюз.

За еврозоната евентуален банкрут на страната е всъщност по-добрата възможност. След банкрута би последвала банкова криза. Много банки ще фалират, кредитната система ще се срине. В този случай мерките, които могат да се вземат, ще зависят от това, дали страната остава в еврозоната или не. Остане ли във валутния съюз, Гърция би могла по линия на защитния чадър отново да иска заем, с който да рекапитализира своите банки. Юридически това е възможно, политически обаче трудно - всички парламенти на страните от ЕС ще трябва да дадат съгласието си да се отпусне заем на страна, която току-що е прекратила обслужването на задълженията си.

Възможности за рекапитализиране на банките и предотвратяване на банкова криза има обаче и извън валутния съюз. Заплахата от инфлация в този случай би нараснала неимоверно, но както показва примерът с Аржентина през 2002 г., има начини инфлацията да бъде ограничена и икономиката да бъде стабилизирана. Със закон банковите кредити и икономическите договори могат да се пригодят към новата драхма. По такъв начин ще бъде предотвратен фалитът на банки и фирми.

Кой на кого е повече нужен?

Тъкмо подобна стъпка обаче би имала драматични последици за останалата част от Европа. В момента, в който едно евро в гръцката банка струва само една нова драхма, т.е. реално 25 цента, испанци, италианци, а може би и французи ще изпаднат в паника. Страхът от подобна загуба ще ги накара да изтеглят влоговете си от банки в периферните евространи и да ги пренасочат напр. към Германия.

Стигне ли се до паническа реакция сред вложителите, от въпросните банки могат да бъдат изтеглени огромни суми евро. Това силно ще ограничи възможността за подкрепа на засегнатите банки в други страни-членки на ЕС. Не е изключено дори Испания и Италия също да се видят принудени да напуснат еврозоната или пък да преживеят срива на банковите си системи и икономики. Напусне ли Гърция еврозоната, това ще предизвика неконтролируемия ефект на доминото и ще доведе в крайна сметка до нейното разпадане.

АГ, ФТД, СД, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов