1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

БГ "Импийчмънт 2010"

31 март 2010

Исканото от 162-ма депутати повдигане на държавно обвинение срещу президента Първанов с цел предсрочното прекратяване на неговите правомощия бележи прецедент в политическата история на страната след 1989 година.

https://p.dw.com/p/Mija
Кой ще бъде изстискан?Снимка: picture alliance / dpa

Какво ще бъде значението на парламентарните дебати по този казус? Мнението на Георги Папакочев:

Освен уникалност, процедурата по отстраняване на действащия в момента президент, предприета от управляващата партия ГЕРБ с подкрепата на нейните неофициални партньори в парламента в лицето на „Синята коалиция”, „Атака”, РЗС и независими депутати, съдържа в себе си и своеобразен парадокс.

Protest gegen den bulgarischen Präsidenten Georgi Parvanov
Всички срещу единСнимка: AP

Ако обвинението бъде подкрепено с гласовете на необходимите по Конституция минимум 161 депутати и попадне за разглеждане в ръцете на Конституционния съд, тогава не върховният суверен на държавата, какъвто е избирателят, нито Народното събрание, което е представител на най-висшата власт в страната, а най-малко общественото мнение, ще решават казуса с българския президент. По въпросния казус ще се произнесат 12-те съдии, оправомощени да тълкуват като последна инстанция основния закон на страната.

Опасната дузина

Едва ли има трезво мислещ човек в България, дори и сред инициаторите на процедурата, който да очаква, че подготвените набързо и в състояние на политически афект мотиви ще минат през юридическия филтър на опитната съдийска дузина в Конституционния съд. Поради това смисълът на предприетите действия, по-скоро от политически и морално-етичен характер, отколкото юридически, се съдържа в оценките, които мнозинството депутати би трябвало да дадат за поведението на сегашния държавен глава на предстоящите дебати, в анализа на функциите, които има неговата институция в политическата система на страната, и най-вече в идеите за една действително наложителна бъдеща конституционна промяна.

В този смисъл основното „говорене” от парламентарната трибуна следва да бъде от вносителите на искането за държавно обвинение от ГЕРБ, въпреки тяхната недостатъчна депутатска практика и липса на обигран юридически екип. Поради това основните „залпове” по адрес на Първанов се очаква да дойдат от редиците на „Синята коалиция”, която вече почти месец обстрелва държавния глава с обвинения, вариращи от „акуширането” на престъпната, както се оказва, Тристранна коалиция, до прикриване на истината за агентурното си минало в тоталитарната ДС. Вероятно аргументите на „Атака” и евентуално на РЗС ще бъдат поднесени в характерния за тях стил „фойерверки”, респективно „димки”, но понякога, макар и рядко, сред тях се появяват и запомнящи се факти.

Olympia Peking Synchronspringen Männer Sascha Klein und Patrick Hausding
Синхронен ли ще е скокът?Снимка: picture-alliance/ dpa

Нашите бият вашите!

Естествено, верни на своя вече дълбоко вкоренен „запалянковски” манталитет, българите ще поискат в крайна сметка да разберат кой е победителят в конституционния мач „ГЕРБ срещу Първанов”. Малцина обаче ще потърсят истинския губещ в поредния политически двубой, този път в условията на особено тежка икономическа криза. Това едва ли е необходимо, тъй като за разлика от 1990 година, ги няма разярените стотици хиляди българи, които принудиха тогавашния председател на Републиката Петър Младенов да си тръгне от поста сам с „танковете”.

И все пак губещ и губещи в „Импийчмънт 2010” ще има. Ще ги определят Конституционният съд, залинялото, но все още живо обществено мнение, и най-вече кризата. Която от икономическа неподозирано бързо може да ескалира в политическа.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми