Там, където водата се разменя срещу секс с момичета

Каролин Муньоки (името на жената е сменено от редакцията) живее в бедняшкия квартал Кибера в столицата на Кения Найроби. Наскоро 16-годишната ѝ дъщеря е била сексуално насилена от няколко мъже, докато търсела вода за пиене. 

Кибера е най-голямото бедняшко гето в Африка. В него, според различни източници, живеят между 100 хиляди и 1 милион души. Там недостигът на питейна вода е хроничен. 

"Водата е най-големият ни проблем"

"Живея в бедняшките квартали от повече от 10 години, а водата е най-големият ни проблем, нямаме водопровод. Има толкова много търговци на вода, които също представляват проблем", казва Муньоки пред ДВ.  

И много други родители изпращат децата си - млади момичета - да носят вода от търговците, които обаче се възползват от тях, казва Муньоки. Извършителите са заплашили майката да не говори за случката, иначе щели да пуснат видеозаписа с изнасилването.

"Повечето от нашите деца биват подмамвани да правят секс за вода, след което извършителите правят снимки и видеоклипове на тези действия." Тя допълва, че жертвите често са принуждавани да правят секс, след като са предупреждавани от насилниците, че в противен случай ще споделят видеоклиповете в социалните мрежи. Муньоки разказва, че някои от тези сексуални посегателства се случват близо до дома на тези деца. "Даже в обществените тоалетни. Тази форма на експлоатация е много разпространена, а момичетата не знаят в какво се забъркват", посочва жената и майка.

Милиони в Кения нямат сигурен източник на вода

Според организацията Water.org, която работи за осигуряване на вода и канализация по света, 15% от 53-милионното население на Кения разчитат на съмнителни водоизточници, включително езера, плитки кладенци и реки. Около 41% от кенийците се нуждаят и от базисни санитарни условия. Тези предизвикателства са особено очевидни в селските райони и градските бедняшки квартали, където хората често не могат да се свържат с водопроводна инфраструктура. 

Конституцията на Кения всъщност гарантира правото на достъп до безопасна вода и адекватни санитарни стандарти на всички граждани. В бедняшки квартали като Кибера обаче това е далеч от реалността.

"Култура на мълчанието"

От гражданската организация Kewasnet ("Гражданска мрежа за вода и канализация в Кения") обясняват, че жените не се чувстват в безопасност, когато носят вода далеч от домовете си. Винсент Оума, който ръководи програмите в Kewasnet, казва за ДВ, че броят на жените, засегнати от тези посегателства, вероятно е по-голям, тъй като много от жертвите не говорят за нещата, които са им се случили. 

"Направихме проучвания и установихме, че сексуалният тормоз се случва на поне 9% от момичетата", каза Оума. "Като общност мълчим за това заради срама и вината, които поражда. Затова не говорим по темата, не признаваме, че имаме такъв проблем", допълва той. 

Властите в Кения потвърждават тревожната тенденция. Беатрис Инянгала от кенийското министерство на образованието казва, че проблемът е много разпространен сред бедните общности. "В селата, когато момичета отиват да събират вода от потоците, те срещат млади мъже, които ги изнудват да правят секс", обяснява тя. "Изследване установи също така, че изнудването за секс съществува и в бедняшките квартали, където момичета понякога губят достойнството си, за да получат вода, която е основно човешко право."

Правителството потвърди ангажимента си да сложи край на изнудването за секс срещу вода, но е изправено пред трудната задача да осигури по-безопасен достъп до чиста вода в бедните райони.