100 милиона през прозореца

Един отворен страничен прозорец в парижкия Музей за модерно изкуство. Една разбита ключалка. Нощни пазачи, които не следят какво става в музея. И една алармена система, която от месеци не работи. При такива условия крадецът или крадците не са били особено затруднени. Освен полицейското, ще започнем и вътрешно разследване, казва видимо омърлушен кметът на града Бертран Деланое.

Знаел ли е крадецът за дефектната алармена система?

От месеци се знаеше, че алармената система е дефектна. Фирмата за поддръжка нямала подходящите резервни части в склада си, чакали доставка. Знаел ли е това крадецът? Познавал ли е сградата на музея отвътре? За отговарящия за културата във френската столица Кристоф Жирар едно е ясно: "Сега полицията трябва възможно най-бързо да разбере как са възможни подобни сривове в системата за сигурност, така че да изчезнат толкова ценни картини."

Петте произведения са били извадени без да бъде насилено или счупено нищо. Чиста работа. А по всяка вероятност те дори не са били застраховани. Експерти казват, че е нормална практика произведения на изкуството да се застраховат само при транспорта от един музей в друг. Защото пълна сигурност за цял един музей би бил непосилен разход. Пък и това противоречи на идеята на една изложба, тоест посетителите да са максимално близо до обектите.

Общата стойност на откраднатите картини възлиза на около 100 милиона евро. Произведенията ще бъдат регистрирани в специалната база данни с откраднати картини. Там вече са отбелязани около 3.000 обекта. Алин ле Визаж, сътрудничка на регистъра с откраднати картини, казва, че благодарение на тази база данни са намерили не едно и две произведения:

"Откривали сме произведения на Уорхол или Сезан, за да спомена най-известните. При Сезан получихме сигнал, че картината е преминала държавна граница. Така веднага се разбира, че става дума за кражба и полицията може бързо да реагира."

Картините - на черния пазар или обратно в Париж срещу откуп?

Г-жа ле Визаж не смята, че при случая с кражбата от Парижкия музей става дума за встрастен колекционер на Пикасо. По-скоро за поръчка от някой търговец, който ще препродаде картините на черно за голяма сума. Или пък крадците ще се опитат да изнудят музея, града или пък някоя друга отговорна институция да плати откуп.

"Произведенията на изкуството са ценност, която може да бъде докосната. Те не са абстрактни. За крадците е сякаш по-лесно да оберат някой музей или пък частна колекция, отколкото банка, да речем. Затова вариантът с изнудването е подходящ за много от крадците", казва ле Визаж. Не трябва ли в такъв случай да се инвестира повече в сигурността на ценни културни артефакти? И не е ли това задача на политиката? Тези въпроси остават отворени...

Автор: А. Улрих, Е. Видински

Редактор: Д. Попова-Витцел